Страната отчита инфлация от близо 8%, кои са уроците за България?

Румъния отчита най-високата инфлация в Европейския съюз към края на август 2025 година – близо 8%. Основните причини за този ръст са увеличението на данъка върху добавената стойност с 2%, либерализацията на цените на електроенергията от 1 юли и повишените акцизи върху горивата. Това обясни журналистът и основател на блога „Мостът на приятелството“ Владимир Митев в интервю за предаването „Твоят ден“ по NOVA.

По думите на Митев, премахването на държавните субсидии за електроенергията води до поскъпване на сметките за домакинствата, като това неминуемо се отразява върху цената на редица основни продукти. Управителят на Централната банка на Румъния дори е предупредил, че инфлацията може да надхвърли 9% още през септември.

„Това, че румънци пазаруват в България, не е ново. Например при цигари-туризмът е добре познат, тъй като акцизите у нас са по-ниски. Освен това, горивата в Русе са малко по-евтини от тези в Гюргево или Букурещ“, коментира журналистът.

Ситуацията в северната ни съседка е описана от Митев като „махмурлук след дълго парти на правителствени разходи“. Въпреки че Румъния е в процедура по свръхдефицит от години, през 2023 година бюджетният дефицит е достигнал 9,3% от брутния вътрешен продукт при планирани 7,9%.

„Миналата година беше супер изборна – имаше всички видове вотове, а така правителството нямаше стимул да намалява разходи. Напротив – средствата се раздаваха“, отбелязва Митев.

Икономическият модел, който страната следва, се базира на ръст на заплатите и насърчаване на потреблението – политика, която в краткосрочен план дава тласък на икономиката, но създава и значителни структурни дисбаланси.

В отговор на икономическите предизвикателства, правителството в Букурещ планира въвеждането на стабилизационни мерки още от 2026 година. Сред тях са замразяване на заплатите и пенсиите, увеличаване на нормите на учителите (на практика означаващо съкращения), по-високи данъци за хазартния сектор и нови налози върху дъщерни дружества на мултинационални корпорации.

Основният проблем според Митев обаче остава ниската събираемост на данъци.

„Румъния е на второ място в Европейския съюз след Ирландия по ниски бюджетни приходи. Дори България се дава за пример за по-ефективно събиране на ДДС“, подчертава той.

Според анализите, румънският икономически модел се различава съществено от българския, най-вече заради по-голямата роля на вътрешното потребление. Доходите в Румъния растат с години, а държавата инвестира сериозно в инфраструктура. Сега обаче идва моментът на икономическо балансиране.