Високата инфлация и рекордният бюджетен дефицит на северната ни съседка са основните пречки пред присъединяването към еврозоната

Докато България се подготвя да приеме еврото на 1 януари 2026 г., Румъния остава далеч от този момент, въпреки положителното отношение на гражданите ѝ към единната валута. Основната причина за това се крие не в липсата на желание, а във финансовите показатели на страната, които не отговарят на строгите критерии за влизане в еврозоната.

Европейската комисия наскоро публикува доклад, според който Румъния има най-високата инфлация в ЕС и един от най-големите бюджетни дефицити – 9,3% от БВП за миналата година. За сравнение, максимално допустимият дефицит според Маастрихтските критерии е 3% от БВП. Прогнозите сочат, че тази стойност ще намалее до 8,6% през 2025 г., което все още е далеч от необходимото ниво.

Съществена разлика между двете страни е, че Румънската национална банка има самостоятелна монетарна политика и не е въвела валутен борд, както България направи още през 1997 г. Това означава, че румънската лея не е фиксирана към еврото, което създава допълнителни предизвикателства при евентуалното преминаване към единната валута.

Интересно е, че според проучвания на Евробарометър, румънците се отнасят много по-положително към приемането на еврото в сравнение с българите. Над 60% от жителите на северната ни съседка желаят страната им да влезе в еврозоната, докато 34% имат някакви опасения или са безразлични.

"Мисля, че приемането в еврозоната е благоприятно за всяка държава в ЕС. Горд съм за нашите приятели в България, че успяха преди нас. Надявам се и ние един ден да стигнем дотам", споделя жител на Букурещ.

Въпреки общественото одобрение, експертите смятат, че Румъния едва ли скоро ще покрие критериите за влизане в еврозоната. Правителството обаче е заявило, че иска поне да влезе в т.нар. "чакалня на Еврозоната" – Европейския валутен механизъм (ERM II) – през следващите години.

За разлика от Румъния, България вече е получила зелена светлина от Европейската централна банка и Европейската комисия да приеме еврото от началото на 2026 г., след като страната успя да покрие всички критерии. Окончателното одобрение за България се очаква през юли 2025 г. от финансовите министри на страните от еврозоната.

Тази ситуация показва колко сложен и изискващ е процесът по присъединяване към еврозоната и защо някои страни, въпреки желанието си, остават далеч от приемането на единната валута. Румъния вероятно ще трябва да предприеме сериозни фискални мерки през следващите години, за да намали бюджетния си дефицит и да овладее инфлацията, ако иска да се доближи до изпълнението на европейските критерии.