Древната африканска култура се оказва по-устойчива на високи температури и дава по-добри добиви

Климатичните промени принуждават земеделските производители в Добруджа да търсят алтернативи на традиционните култури. Заради продължителната суша и нулевите добиви от царевица, фермерите все по-често се обръщат към соргото - древна култура с произход от Африка и Австралия, която показва изключителна устойчивост на горещини.

Даниел Дянков, който обработва земя близо две десетилетия, ще засее сорго за първи път тази година. Той управлява 40 хиляди декара в Добруджа с традиционните култури пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. "Решихме да засеем сорго като алтернатива на царевицата, тъй като в последните три години реколтата е много ниска", заяви Дянков. На един от блоковете си от 1500 декара той очаква тази година да ожъне поне 400 килограма на декар.

Тройно по-висок добив от царевицата

Халил Алиев залага на сорго за трета поредна година и нарича културата "сухоустойчива царевица". Добрият му опит го подсказва да увеличи площите - тази година заделя за сорго 100 от стопанисваните от него 5000 декара. Сравнението, което прави земеделецът, е впечатляващо: от едно и също поле добивът на царевица е 430 килограма, а на сорго - 595 килограма. Разходите за отглеждането му са дори по-малки, пресмята зърнопроизводителят.

Соргото не съдържа глутен и се използва в произвоството на хляб, обясни Дянков. То има повече захари и протеини от царевицата и по-висока хранителна стойност, допълни Алиев. С очакваните нулеви добиви на места от царевицата за поредна година, тропическото растение се превръща в необходимост за оцеляването на фермерите.

Пазарът още не е готов

Основният проблем остава липсата на пазар в България. Алиев споделя, че преди две години е търсил опция да продаде добива от сорго, но не е намерил такава. Затова е изхранвал животните си с него. "У нас се сее много малко - фуражните заводи нямат интерес да сменят цикъла си на производство от царевица на сорго", обясни причината.

Въпреки това ситуацията започва да се променя. Дянков разказва, че пазар има и затова е взел решение да засее земите си със сорго. Неговата реколта ще бъде реализирана в България за производство на биоетанол. Заради високото съдържание на захари, от соргото се добива и спирт.

Културата на бъдещето

Според агронома Ани Даскалова би било чудесно да се внесе още една култура в страната, но поставя въпроса дали ще има добър пазар. За Алиев обаче соргото ще се превърне в културата на бъдещето. Част от потенциала на древната южна култура вече се преоткрива и у нас, като земеделците разбират, че при критичните климатични условия тя може да осигури поне минимални доходи за бранша.