Дори там, където има реколта, тя е под критичния минимум

Сушата тази година унищожи напълно 37 хиляди декара с царевица в България, според официалните доклади. Министерството на земеделието апелира за спешно активиране на Селскостопанския резерв на Европа за подпомагане на пострадалите стопани. Дори там, където има реколта, тя е под критичния минимум и някои земеделци не жънат, защото не си заслужава разходите.

"Царевицата е от 150 до 250 килограма на декар, което е изключително малко. Има добиви, които са 10 килограма от декар," заяви Валентин Василев.

Три пъти по-малко от очакваното

В Добруджа реколтата завърши със среден добив от едва 217 килограма на декар - три пъти по-малко от очакваното. За сравнение, през 2021 година средният добив на царевица е бил 750 килограма на декар, миналата година - 400 килограма, а тази година е само 230 килограма.

"Дори бяха по-лоши от песимистичните ни прогнози. Ние залагахме поне на 400 килограма от декар, а крайният добив беше 200 килограма от декар," обясни Ивелина Папазова.

Катастрофална суша

Основната причина за ниските добиви са климатичните промени и екстремната суша. "Последните три години са изключително сухи. А тази беше най-катастрофалната, откакто аз съм тук. Много колеги в региона казват, че от 35 години не са виждали такава суша," обясни Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Екстремните температурни колебания през пролетта допълнително увредиха посевите. На 20 април паднаха 20 сантиметра сняг, на 28 април термометрите отчетоха минус 18 градуса, а на 5 май температурата скочи над 30 градуса. За по-малко от 10 дни амплитудата беше около 30-40 градуса, което е изключително опасно за растенията в тази фаза на развитие.

Огромни финансови загуби

Загубите за земеделските производители са огромни. "На декар приблизително с около 100 лева. Тоест всяко едно стопанство ще загуби много пари. Тази година за нашето стопанство загубата е около 300 хиляди лева," посочи Радостина Жекова.

При слънчогледа ситуацията не е по-различна - средните добиви са около 140 килограма на декар. При най-добра цена от хиляда лева това означава 140 лева приход на декар, докато разходите за отглеждане са 180 лева на декар, без да се включва рентата.

Добивите от пшеница също са с 20 процента по-малко в сравнение с предишни години.

Заплаха от фалити

Кризата в сектора неминуемо ще доведе до сериозни последствия. "Със сигурност една част от колегите банките не желаят да ги кредитират повече. Това, което реално ще стане в момента, е да не бъдат погасени задължения, които имат към доставчици," предупреди Радостина Жекова.

Рентите за земеделска земя също ще паднат драстично. "Кутията на Пандора! Рентите няма да са това, което бяха миналата година със сигурност и със сигурност ще има колеги, които ще изплатят 30 лева ренти, ще има по 40, 50. Разбира се, ще има и по 80 лева," коментира Жекова. За сравнение, реално рентата се получава между 30 и 40 лева, без да се включват разходи за амортизация, застраховки и административни такси.

Търсят алтернативи

В момента се увеличават площите с рапица за сметка на царевицата, но и това не е панацея. "Наблягаме със сигурност на есенници и за голямо съжаление Румъния се движи по същата писта, Украйна и Молдова също, тоест ако жънем добри добиви от есенници, ще има свръхпредлагане в Черноморския басейн," обясни Радостина Жекова.

Цените на пшеницата и царевицата в момента са ниски, единствено при слънчогледа има леко покачване - от 760 лева цената се вдигна до 960-980 лева. "Но и това не е нещото, което ще оправи разликите в приходите ни," допълни Жекова.