Фермери във Вранча вече не сеят царевица, за да нямат дългове
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Сушата промени земеделието в района
Един от най-опитните фермери в румънския окръг Вранча, Мариус Стереа, предприе радикална промяна в стопанството си, за да избегне фалита. От четири години той окончателно е спрял да отглежда царевица, превръщайки финансовата дисциплина в свой единствен приоритет пред лицето на климатичната криза.
"Откакто не сея царевица, нямам дългове", заяви Мариус Стереа, цитиран от румънското издание "Revista Ferma". Според него повтарящите се суши в Долната Сиретска равнина са направили тази култура твърде рискова за оцеляването на фермата му от 150 хектара.
Краят на една традиция в "полюса на сушата"
Регионът, в който работи семейство Стереа, вече е известен като "полюс на сушата" в Югоизточна Румъния. Липсата на валежи и високите температури са превърнали традиционните доскоро добиви от царевица в невъзможна мисия. Фермерът припомня, че последният път, когато е произвел нормално количество от тази култура, е било през далечната 2021 година. Оттогава той залага на по-устойчиви есенни култури като пшеница, ечемик и рапица.
Моделът "работа само с кеш"
За разлика от много свои колеги, Мариус Стереа е избрал консервативен финансов модел – той не ползва банкови кредити, лизинг за техника или предварителни договори за изкупуване. "Работих колкото можех по-усърдно с малко пари. Не поемах никакви рискове и нямам натрупани дългове", подчертава той. Този подход му позволява да остане ликвиден, дори когато добивите са минимални, макар и това да ограничава възможностите му за мащабни инвестиции.
Адаптация или капитулация пред климата
Въпреки оптимизма от обилните валежи в началото на 2026 година, фермерът остава верен на стратегията си за минимална обработка на почвата. Той е спрял да оре за есенните култури, използвайки само дисковане, за да съхрани влагата в земята. "Когато климатът се променя, трябва да се промени и фермерът", обобщава Мариус Стереа. Неговият случай е ярък пример за новата реалност в земеделието на Балканите, където оцеляването вече зависи повече от финансовата предпазливост, отколкото от обема на продукцията.
