Исторически преглед показва, че българите винаги са търсили спасение извън официалната валута

Четири дни след като България официално прие еврото като разплащателно средство, преходът изглежда подозрително спокоен. Докато институциите бързат да се поздравят за "плавния процес", един поглед към историята разкрива, че спокойствието на българина често е просто маска за дълбоко вкоренено недоверие. В студиото на NOVA историкът проф. Пенчо Пенчев деконструира мита за "любовта към лева" и обясни защо смяната на валутата няма да промени вековните навици на населението.

Митът за "сантимента" към лева

Според проф. Пенчев, който е и преподавател по стопанска история, настоящата носталгия по лева е исторически необоснована. Архивните данни показват, че българинът никога не е имал сляпо доверие в националната си валута.

"Българите крият парите си, защото изпитват недоверие към властта и политиката", обясни проф. Пенчев в рубриката "Историите на Мария Йотова", цитиран от NOVA.

Този исторически рефлекс – от заравянето на гърнета с жълтици в миналото до пълненето на банкови сейфове или купуването на имоти днес – показва, че формата на парите се сменя, но стратегията за оцеляване остава същата: "Спасявай се поединично".

Илюзията за промяната

Докато политиците обещават нова ера на просперитет с еврото, историкът остава скептичен към идеята за рязка ментална трансформация. Според него драматизацията на събитието е излишна, тъй като валутата е само инструмент, а не магическа пръчка за промяна на манталитета.

"Няма да се случват фундаментални промени в самите хора", категоричен е проф. Пенчев.

Това изказване, макар и успокоително на пръв поглед, крие в себе си икономическо предупреждение – ако хората не променят икономическото си поведение и нивото на доверие в институциите, самата смяна на валутата няма да реши структурните проблеми на икономиката ни.

Уроците на миналото

Професорът припомни, че Законът за българския лев в миналото също е бил посрещнат със смесени чувства. Историята на българските пари е история на постоянни опити за стабилизация след периоди на кризи.

Паралелът е ясен – както в миналото българите са търсили "твърда" стойност в златото, бягайки от хартиените пари на държавата, така и днес приемането на еврото може да се разглежда като търсене на външна котва за стабилност в свят на вътрешна несигурност. Въпросът, който остава висящ, е дали тази нова "котва" ще издържи на натиска на старите навици.