Голямото поскъпване беше заради пандемията и войната и няма общо с еврото, заяви икономистът

България вече е част от еврозоната, а продължилият 28 години режим на Валутен борд официално приключи. Тази историческа промяна обаче идва на фона на тежка ценова равносметка и безпрецедентна политическа криза, оставяща държавата без бюджет в ключовия момент на преминаване към еврото. Това стана ясно от думите на старши анализатора в Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев, цитиран от NOVA.

"Започна еврото, свърши бордът. Той изпълни функцията си", заяви лаконично Ганев, слагайки точка на епохата, която гарантираше финансовата стабилност на страната след хиперинфлацията от 1997 година.

Цената на промяната: 80% поскъпване

Въпреки опитите за успокояване, че "голямото поскъпване е минало", икономическата реалност за българските домакинства остава сурова. Ганев призна, че натрупаната инфлация за периода 2020–2025 година надхвърля 40%. Още по-шокиращи са данните за малката потребителска кошница и услугите.

"При някои храни и при ресторантите говорим за дори над 80 на сто увеличение за 5–6 години", посочи икономистът.

Според него текущата инфлация се е успокоила до нива от около 5–5.5%, което той определя като "значително по-ниско" спрямо пиковите стойности от 2022 година. Въпреки това, тези нива остават далеч над целевите 2% на Европейската централна банка, което повдига въпроси за конкурентоспособността на българската икономика в еврозоната.

Влизаме в клуба на богатите "без портфейл"

Анализът на ИПИ разкрива и един от най-големите структурни рискове пред страната – липсата на фискална дисциплина.

"В оценките влизат и негативи – продължаващата политическа нестабилност и проблемите с бюджетната процедура. Четири от последните пет години влизаме без приет бюджет", подчерта Ганев.

Това признание е особено тревожно, тъй като членството в еврозоната изисква стриктно спазване на бюджетните правила. Липсата на редовен бюджет поставя България в уязвима позиция още от първия ден на членството, лишавайки държавата от инструменти за реакция при евентуални икономически шокове.

Краят на страховете за курса

Единствената категорично добра новина, според анализатора, е елиминирането на валутния риск. Дългогодишните спекулации дали левът е подценен или надценен вече са безпредметни.

"Всички тези страхове отшумяха. Курсът остана същият 28 години и в крайна сметка влизаме в еврозоната точно по този начин", отбеляза Ганев.

Той сравни ситуацията в България с тази в региона, отбелязвайки, че съседна Румъния е с двойно по-висока инфлация заради по-сериозни бюджетни проблеми – сценарий, който България трябва да избегне на всяка цена, въпреки липсата на приет финансов план за годината.