От малки ни набиват в главите, че образованието е важно за нашето бъдеще.

Не напразно ми изниква поговорката: Който учи ще сполучи!

Изтиквате криво, ляво основното. Де го бутате, де то ви бута... После идва време, в което мислите каква специалност да запишете и най вече кой университет да изберете. Бих казала, че ако родителите ви разполагат с пари, Вие сте късметлия.

Ще имате приятна и чиста квартира, а парите за семестъра ще бъдат подсигурени без да си мърдате пръста. В крайна сметка, най-вероятно ще излезете от този университет със същия умствен багаж, с който сте влезли.

Но не за „богопомазаните“ студенти е историята ми.

Тя е за тези, които тръпнат от желание за знания, а не могат да си го позволят. За тези от вас, на които родителите им работят на две места за да покрият таксата за семестъра, а вие сервирате в някое кафе, за да подпомагате семейния бюджет. А в случай, че сте решили да учите в друг град, разходите скачат двойно.

Дали скапаната държава знае за вашия живот? Едва ли!

Защото, ако останете без тази работа във въпросното кафе, тя даже няма да ви обезщети.

Няма да ви даде и стотинка обезщетение! Защото сте „специални“!

Ако сте студент (независимо от формата на обучение) и нямате прекъсване в студентските права, при регистрация в бюрото по труда Вие попадате в групата на лицата, които са „учащи се, които желаят да работят през свободното си от учене време“ (съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от Закона за насърчаване на заетостта).

Вие имате право да ползвате следните посреднически услуги: информация за обявени свободни работни места; посредничество по информиране и наемане на работа; психологическо подпомагане и професионално ориентиране.

Но никъде не се споменава за обезщетение, затова, че сте останал без работа.

Към дата 30.08.2016 година, на която е изнесено съобщение в медиите се сочи още, че текат законодателни промени, които ще регламентират правото на учащи се, които отговарят на условията за получаване на парично обезщетение за безработица, регламентирани в чл. 54 а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, независимо от факта, че продължават образованието си.

Един изпатил студент от Русе е прясното доказателство за всичко това написано по-горе.

До месец август 2016 година той продължава да се води студент задочно обучение. В същото време младият господин остава без работа. Той решава, докато си намери ново препитание  да се запише в бюрото по труда в Русе.

Там обаче той удря на камък. От бюрото по труда му съобщават, че от тази година е влязла нова наредба, която забранява обезщетението за студентите. Посъветвали го, ако можело университета да се погрижи за него...

Каквото и да значи това?

Ако си студент и работиш, трябва да плащаш осигуровки и данъци на държавата като всички останали, а когато останеш без работа, нямаш право на социално обезщетение.

Мили студенти, трябва да знаете, че ако желаете да получите обезщетение от държавата, защото сте си плащали съвестно осигуровките и данъците, трябва да прекъснете студентските си права.

Г-жо Кунев, това ли са реформите в сферата на образованието?

Може би затова младите българи предпочитат да избягат в чужбина.

Държавата с всеки изминал ден се "реформира" и гледа да изгони все повече хора, а който е останал да нагърби с повече данъци и такси.