НСИ отчете 1914 евро средно в София, докато в Кюстендил и Монтана мизерията продължава

Средната работна заплата в България достигна 1369,24 евро (2678 лв.) през последното тримесечие на 2025 година, отбелязвайки ръст от 11% на годишна база. Зад оптимистичната статистика на Националния статистически институт (НСИ) обаче се крият дълбоки структурни дисбаланси, които заплашват конкурентоспособността на икономиката.

Държавата помпа заплати без реформи

Докато частният бизнес се бори със забавянето на европейските икономики, българската държава провежда агресивна политика на вдигане на доходите в администрацията. Данните показват тревожна тенденция – заплатите в обществения сектор изпреварват тези в реалната икономика, създавайки опасен прецедент.

"В бюджета нарастването на разходите за персонал миналата година е 20%, а пък вътре има едни хора, които нищо не са получили, а други получиха 50-70%", коментира икономистът Любомир Дацов от Фискалния съвет.

Този "административен ръст" създава илюзия за забогатяване, но на практика се финансира от данъците на бизнеса, който е принуден да плаща повече за по-скъпа и често неефективна държавна машина.

София срещу останалите: Две различни Българии

Статистиката разкрива и все по-дълбоката пропаст между столицата и останалата част от страната. София вече функционира като икономически анклав със средна заплата от 1914 евро (близо 3750 лв.), което е два пъти повече от възнагражденията в най-бедните региони.

Враца (1301 евро) и Варна (1284 евро) се опитват да догонват темпото, но ситуацията в Северозападна България остава критична. Във Видин средното възнаграждение е едва 932 евро – сума, която трудно покрива базовите разходи за живот при настоящите цени.

Инфлацията изяжда увеличението

Въпреки че официалната инфлация е фиксирана на 5%, реалната загуба на покупателна способност е значително по-осезаема за работещите. Случаят на Николай Николов е показателен за хиляди българи – въпреки работата си в София, той отделя 70% от дохода си само за сметки и храна.

"Заплатата расте по-бавно от цените в магазина", споделя Николов. Това потвърждава тезата, че номиналният ръст на доходите (11%) едва компенсира реалното поскъпване на живота, особено в малката потребителска кошница.

От Българската стопанска камара (БСК) предупреждават, че разликите в заплащането ще продължат да се задълбочават, ако липсват нови инвестиции в регионите. Без работеща икономика извън София, "средната заплата" ще остане просто статистически показател, който няма нищо общо с реалността за половината население.