Бившият министър критикува липсата на реформи и пасивността на НАП при събирането на вноски

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година е инерционен и не предлага реални решения за проблемите в системата. Това мнение изрази бившият министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев в ефира на NOVA. Според него финансовата рамка осигурява единствено "още от същото", без да чертае перспектива за промяна.

Тревожен дефицит в системата

Семерджиев обърна специално внимание на безпрецедентната ситуация с дефицита в НЗОК, който към момента възлиза на 23 милиона лева. Според експерта, основната причина за финансовата дупка е неспособността на приходната агенция да събере дължимите суми.

"Големият проблем е защо НАП допуска толкова много хора да остават извън системата, без да изпълняват задълженията си", коментира бившият министър. Той припомни данни от май месец, според които пациентските листи включват близо 1 180 000 души, които са записани при личен лекар, но не плащат здравните си вноски.

Липса на реформи и сбъркан модел

Д-р Семерджиев бе категоричен, че в новия бюджет липсват заложени реформи, въпреки наличието на финансов ресурс. Според него Министерството на здравеопазването не успява да защити пред Министерския съвет необходимостта от повече средства за профилактика и скринингови програми.

"Не настройваме системите спрямо ресурсите, а реформи обикновено се правят точно тогава, когато има увеличен ресурс – каквато е настоящата ситуация", заяви Илко Семерджиев, цитиран от NOVA.

Експертът очерта и структурните дисбаланси в българското здравеопазване:

• Почти 90% от лечебните заведения са за активно лечение;

• Липсват болници за продължително лечение и рехабилитация;

• НЗОК сключва договори с всички болници, което елиминира конкурентната среда;

• Клиничните пътеки са едва 327 при реална необходимост от над 900.

Според Семерджиев малкият брой клинични пътеки принуждава лекарите да „адаптират“ пациентите към диагнози, които не отговарят на реалното им състояние, само за да бъде осигурено финансиране за лечението.

Еврозоната и здравеопазването

Бившият министър коментира и темата за приемането на еврото. Според него влизането в еврозоната е важна стъпка, която бележи символичния край на прехода, но в сектор „Здравеопазване“ процесът започва неубедително. Семерджиев определи първия бюджет, изготвен в евро, като "фалстарт", тъй като той не е подплатен с необходимите реформи и ясни приоритети.