Експерти на ИПИ разкриха 26% разлика в ефективността между болниците във Видин и Монтана

Българската здравна система функционира на ръба на абсурда с над 2,5 милиона хоспитализации за 2025 година, което означава, че статистически всеки трети българин е лежал в болница. Данните бяха изнесени по време на специализирана дискусия, организирана от Института за пазарна икономика (ИПИ), която разкри дълбоките структурни дефекти на финансирането чрез клинични пътеки.

"Това е начинът българският пациент да получи някаква здравна грижа", заяви Петя Георгиева, старши икономист в ИПИ, цитирана от БНР. Според нея, огромният брой хоспитализации не е показател за влошено здраве, а за сгрешен финансов стимул, който принуждава лекарите да вкарват пациенти в болница за дейности, които биха могли да се извършат в амбулаторни условия.

Демографска ножица и болнична инфлация

Въпреки че населението на България се топи с рекордни темпове, броят на болниците остава замръзнал на нива от преди 15 години – около 340 лечебни заведения. Тази диспропорция създава "зомби" структури, които съществуват само на хартия, за да усвояват средства от НЗОК, без да предлагат качествена услуга.

"Болниците са около 340 и този брой за последните 15 години почти не се е променял, независимо, че населението на България намалява", посочи Петя Георгиева, цитирана от БНР. Икономическият анализ показва, че моделът, при който "парите следват пациента", е неустойчив за региони с обезлюдяване, тъй като липсата на пациентски поток води до фалити и невъзможност за привличане на персонал.

Видин срещу Монтана: Хроника на неефективността

Експертите на ИПИ представиха шокиращи данни за регионалните дисбаланси. Анализът на ефективността показва, че болницата във Видин работи с 26% по-ниска ефективност в сравнение с лечебното заведение в съседния областен център Монтана.

Тази разлика илюстрира провала на унифицирания подход. Клиничните пътеки плащат еднакво за диагноза, без да отчитат тежестта на състоянието или социалния профил на пациента. "Клиничната пътека не разграничава млад пациент без придружаващи заболявания от възрастен с множество усложнения", обясни Петя Георгиева, цитирана от БНР.

Диагностично свързани групи: Решение или мираж?

Икономистите предлагат преминаване към диагностично свързани групи (ДСГ) като алтернатива на компрометираните клинични пътеки. Този модел би позволил по-справедливо остойностяване на лечението, отчитайки реалните разходи за тежките случаи. Въпреки това, експертите предупреждават, че без реална оптимизация на мрежата и засилване на доболничната помощ, промяната във финансирането само ще прехвърли дефицитите от едно перо в друго.