Бившият здравен министър отчете 10 милиарда лева потънали средства и влошени резултати

България трябва драстично да редуцира броя на болничните заведения, за да се повиши качеството на здравната услуга и да се спре неефективното изразходване на публични средства. Тази теза защитава бившият министър на здравеопазването Петър Москов, който анализира състоянието на системата в ефира на NOVA NEWS. Според него увеличението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) без структурни реформи е просто наливане на средства в "пробита каца".

Финансовата "черна дупка"

Москов представи статистика, според която за последното десетилетие държавата е наляла допълнителни 10 милиарда лева в здравеопазването, но ефектът от това е отрицателен.

"За 10 години сме дали 10 милиарда лева повече и сме получили по-малка продължителност на живота, по-малко здраве и по-малко време в относително добро здраве", заяви Петър Москов, цитиран от NOVA.

Бившият министър посочи, че проектобюджетът на НЗОК за 2026 година предвижда разходи от близо 10,90 милиарда лева, което представлява ръст от 251% спрямо 2015 година. Въпреки огромното увеличение на финансирането, пациентите не усещат подобрение в качеството на обслужването, а доплащането от джоба остава рекордно високо.

Необходимост от радикална реформа

Основният проблем, според Москов, се крие в прекалено раздутата болнична мрежа. Той е категоричен, че страната няма нужда от сегашните 340 болници.

"В България има 340 болници и те трябва да бъдат редуцирани до 100 болници", категоричен е бившият министър.

По думите му, това не означава, че малките населени места ще останат без медицинска грижа. Те ще продължат да разполагат със здравни центрове, но тези структури няма да носят статут на "болница" и няма да изсмукват огромен финансов ресурс, който в момента се разпилява неефективно. Москов направи аналогия с наводнен апартамент – преди да започнеш ремонта, трябва да спреш теча. В случая "течът" са стотиците неефективни лечебни заведения.

Българите плащат най-много от джоба си

Анализът на данните показва още един тревожен факт – въпреки че осигуровките покриват все по-голям бюджет, българите продължават да доплащат огромни суми за лечение.

"Цели 34% или всеки трети лев излиза от джоба ни, въпреки осигуровките. Разбира се, тук вече сме абсолютни шампиони, няма друга нация, която да си плаща по-чинно от джобчето", коментира Москов.

В сравнение с другите европейски държави, България заделя под 9% от БВП за здраве, докато средното ниво в ЕС е 11%. Въпреки това, страната ни е на второ място в Европа по ръст на разходите за здраве на глава от населението за последните 10 години – цели 148%, изпреварена единствено от Румъния.

Влошени здравни показатели

Статистиката за смъртността и продължителността на живота също не подкрепя тезата, че повечето пари водят до по-добро здраве. Сравнението между 2014 и 2024 година показва увеличение на общата смъртност от 15,1 на 15,6 на 1000 души. Още по-притеснителна е тенденцията при населението в активна възраст (20-64 години), където смъртността също бележи ръст.

Според данните на Световната здравна организация, цитирани от Москов, очакваната продължителност на живота в добро здраве у нас е намаляла от 65,2% през 2014 година до 62,4% през 2022 година. Тези цифри, според него, доказват нуждата от смяна на модела – от обикновено разходване на средства към реална инвестиция в здраве.