Вредните храни светват в червено

0
Компаниите настояват „светофарната” сигнализация да бъде въведена експериментално у нас и в Румъния
Компаниите настояват „светофарната” сигнализация да бъде въведена експериментално у нас и в Румъния

Сирене и кашкавал в червено заради мазнините, но безалкохолните без захар – в зелено.

Министерство на земеделието не знае за промяната. От здравно министерство потвърдиха, че темата се обсъжда.

Асоциациите на млекопреработвателите, хлебарите и месарите са против.

Големи мултинационални компании натискат у нас да се въведат така наречените „светофарни етикети” на хранителните продукти. Идеята ще се обсъжда още другата седмица в Министерство на здравеопазването. Според нея храните трябва да имат на етикета си червен, жълт или зелен цвят в зависимост от това дали имат високо, средно или ниско съдържание на сол, захар и мазнини, пише Труд.

02-1

Компаниите настояват „светофарната” сигнализация да бъде въведена експериментално у нас и в Румъния още за коледните им опаковки. Има огромен натиск от страна на големи производители на безалкохолни напитки и шоколадови изделия, съобщи Магдалена Апостолова от Асоциация на млекопреработвателите в България. Реално обаче у нас няма разработена система на какъв принцип ще се избира какъв да бъде етикетът на един продукт. Така например всички млечни продукти трябва да са с червен етикет, заради високото съдържание на мазнини. В същото време газирана напитка, обявена с 0% захар, трябва да е със зелен етикет заради ниското съдържание на въглехидрати, въпреки че тя не е полезна за здравето на потребителя, обясняват експерти.

От Асоциация на млекопреработвателите вече подготвят становище до здравното министерство, в което настояват подобно предложение да не бъде приемано. Към позицията се присъединяват и от браншовите съюзи на хлебопроизводителите и месарите.

Изненадан съм, че подобна тема се обсъжда без да е информирано Министерство на земеделието, храните и горите, заяви Димитър Димитров от Дирекция „Политики в агрохранителната верига” във ведомството. Той потвърди, че има предложение от няколко компании за цветните етикети, като целта било така да се ориентират потребителите в хранителната стойност на продукта. Масово сега на пазара референтните стойности са съотнесени към 100 г/100 мл. Големината на порцията обаче е нещо неизяснено, каза той.

Още от 2010 г. имаше идея в ЕС да се въведат подобни етикети, но тя не беше приета заради липсата на методология, допълни Димитров.

От Министерството на здравеопазването потвърдиха, че следващата седмица има насрочено заседание на Научно-експертния съвет по хранене към министъра на здравеопазването. В дневния ред една от точките е именно обсъждане на допълнително представена в МЗ документация за становище относно въвеждане на усъвършенствана система за етикетиране на хранителния състав с цветно кодиране.

Нови промени влизат в сила от 2020 г.

От къде е суровината пишат върху опаковката

Върху етикета на храните вече задължително трябва да пише от коя държава е суровината, използвана за производството им. Това предвижда нов регламент за етикетиране на храните на ЕС, който влиза в сила у нас от 1 април 2020 година, съобщи Димитър Димитров от министерство на земеделието. Така, ако кашкавалът например е произведен в България, но с вносно мляко, това трябва да се обозначи на опаковката, посочи Димитров.

Единият вариант е на етикета да пише „ЕС”, „извън ЕС” или „ЕС и извън ЕС” (ако суровината е от два източника). Вторият, и по-точен вариант е да се посочи конкретен район, географска област или държава.

Информацията на етикета трябва да е с достатъчно голям шрифт, който не трябва да е под 75% спрямо размера на наименованието на продукта.

През тази година

Изяждаме 15 000 тона сирене с палма

30% от млякото в мандрите – вносно

Потреблението на сирене с растителни мазнини ще се запази следващите години, заради ниските доходи на хората, твърдят експерти.

30% от млякото, което ще се преработва от нашите мандри, ще бъде вносно до няколко години. Това показва изследване на Центъра за икономически анализи на селското стопанство (САРА) за периода 2013 – 2022 година. 8 на сто от млякото, вложено в преработвателните предприятия миналата година, не е било българско, поясни Васил Стойчев от института.

Намалява производството на саламурено сирене, но се запазва на имитиращите продукти, показват още данните на института. През тази година българите ще изядат близо 15 000 тона сирене с растителни мазнини, като тенденцията е тези количества да се запазят и през следващите години, заради ниските доходи на хората, уточни експертът. В същото време се увеличава вносът на палмово масло у нас, като за 2018 г. то ще достигне 13 000 тона.

Едва една трета от произведеното у нас овче мляко се изкупува от преработвателните предприятия. Това означава, че останалото количество отива в сивия сектор, посочи Стойчев. През последните години нараства износът на овче сирене, като прогнозата на експертите е той да достигне 7000 тона в периода 2018 – 2020 година.

Веригите не зареждат родни стоки

Вносни биопродукти 3 пъти по-скъпи от нашите

Вносните биохрани са 3 пъти по-скъпи от българските, но големите вериги не зареждат родни продукти, заяви Веселина Ралчева от Българската асоциация „Биопродукти” на кръгла маса по проблемите на сектора. На нея бяха поканени и представители на хипермаркетите, но те не дойдоха. Така по думите й се създава впечатлението, че екологично чистите храни са много скъпи. Родните производители трудно реализираме продукцията си, а в същото време търговските вериги твърдят, че няма български биохрани. Някъде се къса нишката, допълни Ралчева. Секторът настоява да се приемат промени в наредбата за директните доставки и в училищата, и детските градини да се доставят и биохрани. Това може да стане и чрез поставянето на вендинг машини, уточни Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните.

На овчите продукти

Цената се вдига със 160% от фермата до магазина

Със 160% поскъпва овчето сирене от фермата до магазина, съобщи Атанас Кискинов от Асоциацията за развъждане на българска млечна порода овце. Проучване сред бранша показва, че литър овче мляко се е изкупувал по 1,20 лв. през 2013 г., а през тази цената е 1,11 лв. От фермата готовият продукт сега се продава по 9 лв. за кг, а на борсите на едро цената стига 12 лева за кг с ДДС. Така само от фермата до търговците на едро вече имаме надценка от 130-140%, изчисли Кискинов. Още 17% върху тази цена си слагат магазините на дребно, където овчето сирене сега се продава по 14 лева за кг. Браншът настоява да се вземат мерки, защото в момента цялата печалба отива в търговците, а не в производителите.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Заплатата на българина все повече заприличва на хибриден автомобил - половината за Бензин, а другата половина за ТОК...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари