Демографският срив обезкървява Русе

13
Ниските заплати и високата смъртност чертаят мрачното бъдеще на дунавската столица
Ниските заплати и високата смъртност чертаят мрачното бъдеще на дунавската столица Снимка: Dunavmost

Ниските заплати и високата смъртност чертаят мрачното бъдеще на дунавската столица

Зад фасадата на красивите сгради и славно минало, Русе се изправя пред суровата реалност на окончателните данни от Националния статистически институт (НСИ) за 2024 година. Въпреки опитите за позитивен прочит и публично говорене за "икономическа стабилност", числата разкриват една много по-тревожна картина. Градът се топи демографски, а работещите получават заплати, които са драстично по-ниски от средните за страната.

Статистическата илюзия на "стабилността"

Брутният вътрешен продукт на глава от населението в областта достига 22 695 лева, но това е по-скоро математически резултат от намаляващия брой на хората, отколкото от реален икономически бум. Коефициентът на заетост от 74,1% при населението на възраст 15-64 години звучи впечатляващо, но зад него се крие остра липса на квалифицирани кадри.

Всеки наличен човек в трудоспособна възраст на практика е абсорбиран от пазара на труда, но това изцеждане на ресурса не води до адекватно заплащане. Средната годишна работна заплата в региона е 22 490 лева (малко под 1 900 лева средно на месец). Това е с над 5 000 лева по-ниско от средното възнаграждение за страната, което за същия период е 27 898 лева, отчитат от НСИ.

Демографската зима и цената на оцеляването

Най-тежката присъда за региона остава демографията. С население от 186 093 души за цялата област и 137 159 за самия град, тенденцията на обезлюдяване продължава. Коефициентът на естествен прираст остава сериозно отрицателен на ниво от -11,7‰.

Особено стряскаща е смъртността, която достига 18,5‰ средно за областта, а при мъжете скача до 19,8‰. Това пряко рефлектира върху средната продължителност на живота – докато жените се очаква да доживеят до 78,5 години, мъжете в Русе живеят средно едва 70,5 години. Тази огромна разлика говори за дълбоки проблеми, свързани със стреса, условията на труд и превенцията на здравето.

Медицина и сигурност – между числата и реалността

На хартия областта стои добре с 456 лекари на 100 000 души население и 9 болнични заведения с общо 2 005 легла. Но когато над една трета от населението е в пенсионна възраст (64 513 пенсионери), натискът върху здравната система е огромен. Сухите цифри за осигуреност с лекари трудно могат да компенсират реалната тежест върху медицинския персонал.

В сферата на сигурността през изминалата година са регистрирани 2 464 престъпления срещу личността и собствеността. Разкриваемостта достига добри нива от 61,9%, като правоохранителните органи са успели да разкрият и 293 престъпления от икономически характер.

Изгубеният туристически потенциал

Туризмът, който често е сочен като спасителен пояс за дунавската столица, генерира скромните 11,8 милиона лева приходи от общо 173 093 реализирани нощувки в 70 места за настаняване. Простата сметка показва приход от едва около 68 лева на нощувка. Това е ясен индикатор за нискобюджетен туризъм, който е неспособен да генерира сериозна добавена стойност и да бъде истински двигател за местната икономика.

Без агресивни политики за привличане на инвестиции с висока добавена стойност и осезаемо повишаване на доходите, "стабилността" на Русе рискува да се превърне просто в бавно и контролирано угасване на един от най-красивите български градове.

Изпращайте снимки и информация на news@dunavmost.com по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите злоупотреби в сайта, за да оставите анонимен коментар или да гласувате изискваме да се идентифицирате с Google акаунт.

Натискайки на Google бутона коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

Код за сигурност
* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 2
    5
    Запознат
    До коментар №3 „Само Минавам“. Тезата, която застъпвате ни отнася към философския въпрос за кое е първо: кокошката или яйцето? Мисля съвсем съзнателно и подвеждащо пропускате, как България целенасочено развива София вече 148години. Също така пропускате да кажете, в подобен прецедент в демографията на Европа за почти 110-кратен ръст, от 12хил. селище през 1878г. до днешните 1.3мил. (или повече). За това необяснимо развитие на София, няма никаква икономическа логика, няма никакви икономически дадености, обуславящи екстензивен демографски растеж освен емоция "да отидем да живеем в столицата". Констатирате - "В столицата са концентрирани най-големите университети, водещите болници, значителна част от инвестициите и високотехнологичните компании.", но не казвате че това бе криворазбрана държавна политика, водеща към днешната демографска криза.
  • -1
    4
    Само Минавам
    До коментар №3 „Запознат“. Твърдението, че „тези черногледи и помиярски статии ги пишете повече от 20 години“, според мен, показва нещо друго – че проблемът не е от вчера. Аз тези неща ги чета още от 80-те години, когато беше статистически ясно, че България влиза в трайна фаза на демографски спад. По данни на НСИ през 1989 г. естественият прираст е около нулата, а от началото на 90-те години насам е трайно отрицателен. Това означава повече от три десетилетия, в които смъртните случаи надвишават ражданията. Демографията не е въпрос на настроение, а на проста аритметика. Имаме три основни компонента: раждаемост, смъртност и миграция. Когато ражданията са по-малко от смъртните случаи, имаме отрицателен естествен прираст. Коефициентът на плодовитост в България е под нивото за просто възпроизводство на населението, около 2.1 деца средно на жена. Което означава, че дори при нулева миграция населението би намалявало, макар и по-бавно. Тази тенденция е още от 60-те години, през 70-те се внасят промени, които не само не решават проблема, но и го задълбочават, затова и през 80-те започна да се говори, че ако оставим бъркотиите от 70-те години ще настъпи демографска криза. През 90-те, дойде това което наричате „демокрация” и всичко се монетизира и капитализира – на никой не му пукаше за демография и нещата си останаха така, дори и се ускориха. По отношение на „високата смъртност“ – вярно е, че при по-голям дял възрастни хора тя естествено е по-висока. Но това не е опровержение на проблема, а негов резултат. Застаряването на населението е следствие от дългогодишна ниска раждаемост и миграция на млади хора. В демографията процесите имат инерция (тренд) и се натрупват лавинообразно с времето. Третият фактор е миграцията. Тезата, че младите заминават за София или Варна основно поради „комплекси“ или родителски амбиции, не издържа като обяснение за масово явление. Имай предвид, че от чисто психологическа гледна точка, хората предпочитат да се възхищават на хора които постигат повече с по-малко усилия, от колкото на хора които с неимоверни усилия не постигат почти нищо. Хората реагират на структури и възможности. България е силно централизирана държава – административно, икономически и институционално. В столицата са концентрирани най-големите университети, водещите болници, значителна част от инвестициите и високотехнологичните компании. Разликата между градовете не е просто в размера на заплатите. Заплатите са следствие от конкуренцията. Когато на едно място има множество работодатели в една и съща сфера, конкуренцията между тях води до по-добри условия и по-високо възнаграждение. В по-малките градове изборът е ограничен, а рискът – по-концентриран. Това логично влияе върху решенията на младите хора, дали да бъдат хора, които постигат повече с по-малко усилия или почти нищо с огромни усилия. Фактът, че голяма част от завършващите елитните гимназии в Русе продължават образованието си в София или Варна, е изцяло рационален избор и аз го разбирам. Там се намират по-големи академични общности, повече специализации, международни програми и кариерни възможности. Според мен, проблемът не е, че заминават да учат, а че няма достатъчно стимули и структурни условия да се върнат, защото връщайки се, ще полагат огромни усилия за да постигнат почти нищо. Но не виждам вина в тях самите. В по-широк план причините са свързани с централизацията на икономиката и администрацията, концентрацията на инвестиции в ограничен брой градове, недостатъчната диверсификация на регионалните икономики и инфраструктурни ограничения. Русе не е изолиран случай, а част от национална тенденция. Тук ако искаш дори сложи и една магистрала която се строи половин век от Русе до В. Търново. Накратко: демографската криза не е морална оценка, нито въпрос на „черногледство“. Това е много сложен и дългосрочен процес с ясни показатели, които не само могат, но и се измерват постоянно.
  • -2
    3
    Запознат
    Тези черногледи и помиярски статии ги пишете повече от 20 години. Нищо ново не прочетох, което да не е писано до сега. Няма анализ за причините, няма конкретна фактология, само "сълзи и сополи". Що се отнася до заплатите, то в Русе въобще не са ниски спрямо големите градове в България, с изключение на София. Има други населени места в България с далеч по ниски заплати. А когато пишете "високата смъртност", не отчитате наличие на висок процент възрастни хора, сред които логично е да имаме висока смъртност. Защо нито веднъж не написахте, че младите хора на Русе, най вече подтиквани от комплексите на своите родители, заминават за София да "търсят бъдеще" - не водени от реални икономически причини, а водени преди всичко от простотията на собствените си родители, повечето от които живееят в мислене в годините преди 1989г. Завършващите елитните училища на Русе - МГ и АГ почти на 99% заминават за София ( малка част за Варна) под предлог - следване в университет, след това с подкрепа на своите родители, остават в тези градове. Ето това е "модната тенденция" сред русенското поселение от последните 30 години. Ако ще реки от мед и масло да потекат в Русе, докато мисленето на днешните прости обитатели на града не се промени, ситуацията ще е същата и през следващите години, до следващата подобна статия.
  • 10
    2
    Русенец
    След втория най-дълго управлявал премиер Б.Б. . Т.н. държава "България" не може да построи един път без пари от "Европа" и работници от Бангладеш. По- голям съсипник на държавата едва ли е имало.
  • 1
    1
    някой
    Нищо ново,това са факти от 2024 г. Това го знаем.
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Общината отмени конкурса "Най-красива рисунка с тебешир на асфалта" - тебешир - има, асфалт - няма!

Нови коментари