Руският президент критикува европейската забрана за внос на газ от 2027 година

Руският президент Владимир Путин обяви, че Москва проучва възможността за съвместна работа с американски партньори в Арктика и призова за отмяна на санкциите с цел стабилизиране на световния енергиен пазар. Изявлението беше направено по време на пленарното заседание на осмата среща на върха на Форума на страните износителки на газ в Москва, съобщават от Ройтерс и ТАСС. Според руския държавен глава екологичните цели не трябва да се налагат прекалено настъпателно, а природният газ следва да остане основно гориво в преходния период към въглеродна неутралност.

В рамките на международния форум в руската столица Путин коментира планираната за 2027 година забрана на Европейския съюз за внос на руски газ, очерта дългосрочните прогнози за глобалното търсене до 2050 година и призова за прекратяване на конфликтите, без да уточнява кои конкретни военни действия или икономически ограничения визира.

Критика към Европейския съюз и заявка за работа със САЩ

По време на речта си Владимир Путин отдели специално внимание на енергийната политика на Брюксел и предстоящото пълно ембарго върху руското синьо гориво. Според него чрез планираната за 2027 година забрана за внос на руски газ Европа сама нанася удар по собствената си индустрия и социална система.

„Тази ситуация може да се опише с руската поговорка „Който другиму трап копае, сам в него пада“. Именно това, според мен, се случи днес в страните от Европейския съюз“, каза Владимир Путин, цитиран от ТАСС. В изказването си той отново определи взривяването на газопроводите „Северен поток“ през септември 2022 година, по които се транспортираше гориво за европейския пазар, като пряк терористичен акт.

На фона на прекъснатите енергийни връзки с Европа руският президент обяви, че страната му е отворена за технологичен обмен в газовия сектор и разглежда възможности за партньорство със Съединените американски щати в арктическия регион.

„В Арктика активно работим с много страни по света, които проявяват интерес към съвместна работа. Съвсем наскоро на нашите находища работиха заедно с нас европейски партньори, както и китайски партньори. В момента проучваме възможността за съвместна работа с американски партньори“, заяви Владимир Путин.

Глобалният пазар и ръстът на втечнения газ до 2050 година

Според данните, представени от руския държавен глава на форума в Москва, в момента природният газ осигурява една четвърт от енергийния баланс на планетата. Той подчерта, че всяка държава трябва сама да определя какъв тип енергопроизводство да развива – на базата на въглеводороди, атомна енергия, водна енергия или възобновяеми енергийни източници. По думите му ролята на синьото гориво като опора на световната енергетика, промишлеността и агропромишления комплекс „ще продължава да укрепва“.

Владимир Путин посочи, че проблемът с прекъсването на тръбопроводните доставки може да бъде решен чрез втечнения природен газ, на който вече се пада „около половината от световната търговия с газ“. Според неговите прогнози до 2050 година световното потребление на синьо гориво ще достигне 5,5 трилиона кубични метра годишно, а международните доставки ще се увеличат приблизително 1,5 пъти.

Тъй като световното търсене „в перспектива ще продължи да нараства“, според руския президент е необходимо „да се разработват нови находища, да се модернизират преработвателните мощности, да се инвестира в транспортни проекти, включително морски флот и инфраструктура за товарене и разтоварване на втечнен природен газ“.

Тежестта на газовия форум и Московската декларация

Държавите, участващи във Форума на страните износителки на газ, осигуряват около 40 процента от световния износ на суровината, стана ясно по време на пленарното заседание.

„Като цяло на участниците във форума се падат 70 процента от световните запаси от природен газ и около 40 процента от световния износ“, посочи Владимир Путин. Той допълни, че диалогът в организацията се води „без никакви задкулисни интриги и опити за манипулиране на пазара“, а страните членки и наблюдателите „разполагат с ресурси и възможности да решават най-сложните задачи в газовия сектор и в цялата глобална енергетика“.

На тазгодишното издание на срещата в Москва се очаква да вземат думата представители на държавите със статут на наблюдатели – Азербайджан, Ангола, Ирак, Малайзия, Мозамбик и Сенегал. В края на заседанието участниците приеха Московската декларация. В документа се отбелязва „ролята на държавите участнички във форума като надеждни доставчици на природен газ, както и значителният принос на този енергиен ресурс за осигуряването на глобалната енергийна сигурност“, съобщи по-рано съветникът на руския президент Юрий Ушаков.

Програмата на срещата на върха предвижда и поредица от двустранни разговори на Владимир Путин, включително с президента на Иран Масуд Пезешкиан и с емира на Катар шейх Тамим бин Хамад ал Тани, допълват от ТАСС.