Месецът започва с мъгли, но носи зимни изненади в низините

Деформация на полярния вихър и съществено стратосферно затопляне над части от Арктика създават условия за нахлуване на студен въздух, температурни контрасти и първи снеговалежи в България през ноември, съобщават от Meteo Balkans. Според анализа на последните прогностични карти на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF) преразпределението на студените ядра около Северния полюс ще диктува динамично време на Балканите, в което краткотрайните есенни затопляния ще се редуват със зимни прояви.

Какво се случва в стратосферата и първите десет дни

Прогностичните карти за нивото от 10 хектопаскала (hPa), съпоставени с климатичната норма за периода от 1991 до 2020 година, отчитат отчетлива температурна аномалия над Северна Америка и Гренландия, както и сложна конфигурация над Евразия. В началото на периода полярният вихър е силно деформиран, с резки температурни контрасти между отделните си части. Когато тази стратосферна циркулация се наруши, тя често предхожда промени и в по-ниските слоеве на атмосферата (тропосферата), които пряко определят времето над Европа. Връзката обаче е косвена и картите не са директна прогноза за температурите на два метра височина у нас — за точна оценка са нужни допълнителни анализи на приземното налягане, температурите на 850 hPa, силата на западните ветрове и ансамбловите модели.

През първото десетдневие на ноември времето в страната ще зависи от редуването на по-топъл въздух и преминаващи атмосферни смущения. При подходящо разположение на циклоните над Централна и Източна Европа България ще попада в периферията на студени въздушни маси. Началото на месеца носи повече облачност, мъгли в равнините и ниските райони, както и дъжд при преминаването на атмосферни фронтове. Сутрините ще стават все по-студени, особено във високите полета, Предбалкана и котловините на Западна България.

Посоката на вятъра ще играе ключова роля през тези първи десет дни. Северозападните и северните нахлувания ще свалят бързо дневните температури и ще създадат условия дъждът във високите части на планините да преминава в сняг при по-интензивни валежи. Обратно, евентуален южен пренос може временно да върне по-мекото време, най-вече в Източна България и районите на юг от Стара планина. За низините на този етап не може да се прогнозира устойчив сняг само по стратосферните карти, тъй като за това се изисква едновременно присъствие на студен въздух в ниските слоеве и активен валежен процес.

Сблъсък на циклони през второто десетдневие

Средата на ноември се очертава значително по-динамична, ако промените в полярния вихър се комбинират с определена барична конфигурация над Северния Атлантик и континента. Изграждането на зона с високо атмосферно налягане в северните ширини, съчетано с ниско налягане над Източна или Югоизточна Европа, ще отвори коридор за спускане на студен въздух директно към Балканския полуостров. При такъв развой дневните температури ще паднат осезаемо, а през нощта — на местата с ясно небе и слаб вятър като котловините и високите полета — термометрите ще се доближат до нулата или ще паднат под нея.

Най-сериозната зимна обстановка през второто десетдневие би настъпила, ако студеният въздух се засече с преминаващ средиземноморски циклон. Това ще донесе значителни валежи, като при достатъчно ниски температури сняг ще вали не само по високите върхове, но и в по-ниските части на Северна и Западна България. Дали снежинките ще достигнат самите равнини, зависи от точната траектория на циклона, интензитета на валежите и температурния профил в цялата тропосфера.

Остава отворен и втори, по-мек сценарий за средата на месеца. Ако западният пренос над континента се запази добре организиран, страната ни ще попадне под влиянието на топъл въздух от югозапад. Тогава дъждовните и ветровити дни просто ще се редуват с кратки застудявания, без да се стига до траен зимен режим.

Поледици и снежна покривка в края на месеца

През третото десетдневие на ноември атмосферата все по-отчетливо ще преминава към зимен режим, особено при нахлуване на студен въздух от север или континентални маси от североизток. Ако деформацията на полярния вихър се пренесе надолу към тропосферата и доведе до атмосферни блокирания над Европа, решаващо за България отново ще бъде разположението на антициклоните на север и североизток спрямо средиземноморските циклони.

Срещата на североизточния студ с активен средиземноморски циклон в края на месеца ще превърне дъжда в сняг и ще позволи в планините да се натрупа по-трайна снежна покривка, където условията за задържането ѝ ще се подобряват с всеки изминал ден. Синоптиците предупреждават и за реален риск от поледици през този период — те възникват, когато след предварително застудяване започне дъжд при отрицателни температури в приземния слой, но точната им поява може да се улови едва в краткосрочните прогнози.

Дори в края на ноември обаче зимата няма да е сигурна за цялата страна. При засилване на южния вятър температурите отново могат да се повишат, най-осезаемо в Южна България и местата, естествено защитени от северните ветрове. Така финалът на месеца ще предложи редуване на меки есенни дни с кратки зимни епизоди, а образуването на трайна снежна покривка в равнините остава под въпрос. Месечната оценка задава само общите тенденции, без да фиксира конкретни дати, градуси и количества валежи.