България изпревари Германия и Франция по дял на висшистите
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Страната ни заема единадесето място в новата класация на ОИСР
България се нарежда на 11-о място сред държавите с най-голям относителен дял на висшистите, след като 36% от населението на възраст между 25 и 64 години притежава висше образование, показват данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), систематизирани от аналитичната платформа Visual Capitalist. Изследването обхваща 43 държави и обединява гражданите със завършена бакалавърска, магистърска или докторска степен основно към 2025 година, но авторите му изрично подчертават, че статистиката отчита единствено броя на дипломите, без да оценява качеството на обучението и реалната реализация на пазара на труда.
Преднина пред големите икономики и Балканите
По отношение на дела на хората с университетска диплома страната ни изпреварва редица водещи западноевропейски икономики. В Германия висшистите съставляват 35% от населението в активна възраст, докато във Франция и Испания техният дял е по 30%. Още по-сериозно е изоставането по този показател в държави като Австрия и Италия, където едва 22% от възрастните граждани са завършили университет.
България е лидер по процент на висшистите и спрямо своите съседки на Балканите. Най-близо до нашия резултат е Гърция с 35% завършили висше училище. В Турция делът на хората с университетско образование е 20%, а в северната ни съседка Румъния статистиката отчита едва 19%.
В рамките на цялата Организация за икономическо сътрудничество и развитие средно 43% от хората между 25 и 64 години притежават някаква форма на образование след средното, но делът на завършилите поне бакалавърска степен е около 35%. С резултата си от 36% България застава малко над средното международно равнище за академични степени.
Ирландия и европейската доминация на върха
Европейските държави доминират категорично в челото на класацията, като заемат осем от първите десет позиции. Безапелационен лидер е Ирландия, където 57% от възрастното население притежава поне бакалавърска диплома. Според анализаторите този висок резултат е плод на десетилетни целенасочени политики за разширяване на достъпа до университетите. Сред ключовите фактори са премахването на таксите за бакалавърско обучение още в края на миналия век, развитата система от студентски стипендии и разширяването на мрежата от регионални висши училища. Допълнителен тласък дава и силното присъствие на мултинационални компании в сектори като фармацията и информационните технологии, което привлича и задържа висококвалифицирани кадри - през 2025 година цели 67% от чуждестранните граждани в Ирландия са били с висше образование.
Веднага след Ирландия се нарежда Литва с 50%, следвана от Люксембург с 48%. Четвъртата позиция по процент си поделят Белгия, Швейцария и Великобритания, в които по 46% от хората в активна възраст са с висше образование.
Първите неевропейски държави в подреждането са Австралия и Южна Корея. С резултат от по 43% те делят петото място по стойност на показателя заедно с Нидерландия. Шестата позиция се заема от САЩ и Швеция с по 41%, а веднага след тях с по 40% застават Израел и Нова Зеландия.
Парадоксът с Канада и дъното на таблицата
Любопитен детайл в тазгодишния анализ е позицията на Канада, която традиционно оглавява световните класации за най-образовано население. В това подреждане тя заема осма позиция по резултат (заедно с Полша) с 39% висшисти. Причината е чисто методологична - изследването на Visual Capitalist изключва кратките форми на висше и колежанско обучение (професионални колежи и кратки практически програми), каквито в Канада притежават около една четвърт (25%) от гражданите. Преди тях на седмо място по процент се нарежда Япония с 37%.
На обратния полюс на класацията остават големи развиващи се икономики като Индонезия с 10%, Китай с 9% и Република Южна Африка с едва 8%. Експертите обясняват тези ниски проценти както с различната продължителност и структура на образователните системи, така и с факта, че статистиката за академичните степени не отчита професионалните квалификации, занаятчийските обучения и стажантските програми, които са широко застъпени в редица индустриални държави.





















