Градът е на първо място по социални предприятия

Варна изпревари София и Пловдив и официално поведе в националната статистика по брой социални предприятия. Морската столица вече разполага с 39 регистрирани структури, които осигуряват заетост на уязвими групи, показват последните данни на Регионалния център за развитие на социалната икономика. Зад сухите цифри обаче се крие сложният опит на сектора да премине от фазата на "социална помощ" към реален бизнес модел.

Отвъд месенето на хляб

Докато традиционната представа за социално предприятие се изчерпва с грънчарство или хлебопроизводство, данните от Североизточна България показват опит за диверсификация.

"Обучаваме се да следваме рецепти, което е много важно. Да си имаме навици, да си помагаме", сподели Пламена Янкова, която работи в известната варненска пекарна "Радост". За хора като нея, които имат зрителни дефицити, подобна среда е единственият мост към пазара на труда.

Председателят на фондация "Радост за нашите деца" Нарине Банкова обаче подчертава, че целта не е просто терапия, а изграждане на трудови навици. "Трябваше да се научат на базови умения за справяне с идване на работното място. Необходими бяха условия, в които да са защитени", обясни тя.

Индустрията остава скептична

Голямата новина не е в броя на пекарните, а в опита за пробив в реалната икономика. Калина Кънчева, координатор на Регионалния център за развитие на социалната икономика, разкри амбициозна цел – разширяване на спектъра от професии.

"Това, което ние си поставихме за цел, е да дадем разнообразие на тези хора. Да имат избор на работа - не само озеленяване и ресторантьорство. Дали сме възможност дори и в кораборемонтни фирми да работят", заяви Кънчева.

Въпреки оптимизма, интеграцията в тежката индустрия остава предизвикателство. Законът дефинира 12 уязвими групи, включително бежанци и хора, преминали през лечение на зависимости, които теоретично биха могли да запълнят глада за кадри.

Липсващата връзка с бизнеса

Експертите признават, че връзката между социалните предприятия и традиционния бизнес все още е скъсана. Работодателите често възприемат наемането на хора от уязвими групи като риск, а не като възможност.

"Работодателите не знаят, че те са една благодатна почва, само че искат време. Просто един дълъг процес, в който да се напаснем един на друг", коментира Нарине Банкова, цитирана от NOVA.

Статистиката сочи ръст на регистрираните предприятия, но икономистите предупреждават, че устойчивостта им често зависи от проектно финансиране и държавни субсидии. Истинският тест за модела "Варна" ще бъде способността на тези 39 предприятия да оцелеят на пазара, без да разчитат единствено на грантове.