Четиридневната работна седмица спасява служителите от професионално прегаряне

Въвеждането на четиридневна работна седмица показва отлични резултати и повишава мотивацията на служителите, въпреки че в България практиката се прилага само в единични случаи към момента, съобщават от БНР. За да заработи моделът успешно у нас, той трябва да бъде приложен цялостно за страната или за конкретен икономически отрасъл, тъй като в противен случай отделните компании рискуват да загубят своята конкурентоспособност.

Край на модела с един работещ

До средата на миналия век стандартът в България и голяма част от Европа е включвал шестдневна работна седмица с 10 до 12 часа труд на ден. Днес световният фокус се измества към допълнително съкращаване на работното време, като подобни експерименти вече се правят в Исландия, Испания и Нова Зеландия.

"В България има единични случаи с 4-дневната работна седмица. В някои страни има и разговори за 3-дневна", коментира Георги Първанов, член на Управителния съвет на Българската конфедерация по заетостта и Българската асоциация за управление на хора.

"За разлика от изцяло дистанционната работа, 4-дневната работна седмица показва еднозначно отлични резултати в мотивацията, в това че хората за по-кратко време да завършват работата за пет дни", подчертава експертът.

Изтъняване на средната класа

Наблюдава се и сериозна промяна в жизнения стандарт спрямо минали десетилетия. Само преди 15-20 години в Западна Европа е било напълно нормално един член на домакинството да работи и да издържа семейство с деца, покривайки всички разходи за обучения и почивки. В наши дни, дори когато двамата членове на семейството работят – понякога и на повече от едно работно място – те едва успяват да покриват месечните си разходи.

"Наблюдаваме изтъняване на средната класа, населението обеднява", заявява Георги Първанов.

Преумора и липса на регулации

България се опитва да намери баланс в трудовите регулации, като дистанционната работа вече се е превърнала в утвърден стандарт за някои дейности, а не в изключение. Въпреки това, хроничното претоварване на работещите остава сериозен проблем, който прави професионалното прегаряне (бърнаут) все по-често срещано състояние. Като негативен пример в тази посока Първанов посочва мениджъри, които се хвалят, че не са ползвали годишния си отпуск от години.