Над 1100 тона гореща вода изтичат от пробитите тръби всеки час

Течовете по остарялата мрежа на Топлофикация София водят до загуби от около 70 милиона евро всяка година, а през пробитите тръби в столицата изтичат по 1100 тона вече загрята и химически обработена вода на всеки час. Това заяви независимият общински съветник Ваня Григорова в студиото на предаването „Събуди се, София“ по Радио София пред водещия Константин Лавсов. В равносметка за изминалите три години от мандата на столичния кмет Васил Терзиев тя определи управлението на общината като поредица от кадрови провали, липса на големи инфраструктурни проекти и отстъпление пред частните интереси в сметопочистването и строителството.

Тръби на дупки и спасителен заем за парното

Основният проблем пред столичното топлофикационно дружество не е лошото му текущо управление, а амортизираната инфраструктура, която не е обновявана мащабно отпреди 1989 година, посочи Ваня Григорова. По думите ѝ експертите в дружеството са напълно наясно откъде изтичат средствата и не е нужно скъпо чуждестранно обследване, за да се установи очевидното състояние на мрежата.

„Поради това, че инфраструктурата не е обновявана мащабно от десетилетия, отпреди 89-а година, поради това изтича вече обработена вода. Обработена означава загрята до необходимата температура, обработена с необходимите химикали. На час изтичат общо в цяла София около 1100 тона вода. Това е загуба на час и тя изтича през тръби, които са на дупки като сирене. Ето това е проблемът“, обясни общинският съветник в ефира на БНР.

Въпреки огромния финансов мащаб от 70 милиона евро годишно, процентно Топлофикация София отчита най-малки технологични загуби в страната – между 22 и 23%, на фона на 35% в Пловдив, уточни Григорова. Според нея Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) умишлено не признава реалните разходи на дружеството, за да избегне социално напрежение, тъй като в противен случай месечна сметка от 300 евро би скочила двойно до 600 евро.

Като единствен изход от ситуацията тя посочи тегленето на целеви инвестиционен заем с ясна програма за подмяна на тръбите, особено в критични райони като квартал „Изток“, където авариите са непрекъснати. Общинският съветник отхвърли категорично идеите на Васил Терзиев за концесия и предупреди, че столицата няма алтернатива на централното парно.

„Ако не работи Топлофикация, това означава отвсякъде да започнат да пушат комини или успоредно с това да се ползват климатици, което означава, че цялата електрическа мрежа ще гръмне. Не може да издържи. Тоест ние нямаме алтернатива на Топлофикация – не само като столица, като държава нямаме алтернатива на Топлофикация“, категорична беше Ваня Григорова.

Кризата с боклука и спрените дронове над сметищата

Очаквам последната четвърта година от мандата в София да бъде изцяло предизборна, но за две оставащи полугодия може само да се асфалтира една улица или да се боядиса фасада, без да се правят сериозни структурни промени, коментира още Григорова. Тя защити тезата си от кампанията през 2023 година, че ключовите обществени услуги е трябвало веднага да бъдат върнати в общински ръце чрез укрепване на общинското предприятие „София Екострой“.

Вместо това, според нея, столичани са станали свидетели на политически театър около кризата с отпадъците през последната година и забавени обществени поръчки, които са обслужили частни корпоративни интереси. Григорова припомни, че след началото на кризата през октомври миналата година кметът е обещал нормализиране на сметоизвозването до 10 дни и е декларирал, че няма да подпише договори на цена над 85 евро (166 лева) на тон. В крайна сметка обаче са сключени контракти на двойно по-високи стойности – около 146 евро (285 лева) и 166 евро (325 лева) на тон.

Още по-сериозен проблем според общинския съветник е заниженият контрол върху незаконните сметища и строителните отпадъци през последните шест месеца.

„През последната, може би, половин година дроновете, които следят незаконните сметища, не се пускат. Защо? Защото по този начин се амнистират нарушенията на фирмите, които изхвърлят незаконно, включително строителни отпадъци“, заяви Ваня Григорова. Тя допълни, че по признание на самия кмет в социалните мрежи наблюдаваните незаконни сметища са нараснали от 240 на 300, а спечелените от общинските юристи и Столичния инспекторат дела не се предават на частни съдебни изпълнители за реално събиране на наложените глоби.

Кадрова въртележка, транспорт и общински жилища

Липсата на видими големи инфраструктурни проекти в столицата се дължи на непрекъснатото текучество на кадри в екипа на Васил Терзиев, който от началото на мандата си е сменил между 12 и 13 заместник-кметове, включително ресорния зам.-кмет по строителството преди месец, посочи Григорова. По думите ѝ единственият голям проект, който продължава да се движи, е разширението на метрото, но това се случва въпреки настоящото управление и опитите на икономическото мнозинство в Столичния общински съвет (СОС) от юли 2024 година да отстрани професор Стоян Братоев от ръководството на „Метрополитен“.

„То е благодарение на Братоев, когото аз спасих, за да остане в борда на директорите на Метрополитен. Защото той е човекът, който познава метрото, той е човекът, който познава плановете за разширение на метрото. Той е човекът, който знае как да се пребори за европейски средства, които не могат да бъдат усвоени по други програми, като Околна среда например“, изтъкна общинският съветник.

По отношение на градския транспорт тя изрази уважение към професионализма на новия заместник-кмет в ресора Иван Николов, когото определи като подготвен дългогодишен експерт в общината, но напомни, че обещаните за октомври автобуси втора употреба от Виена все още не са пуснати в движение по софийските улици. Григорова се обяви и категорично против поскъпването и разширяването на синята и зелената зона за паркиране. Според нея приходите на Центъра за градска мобилност (ЦГМ) не могат да се пренасочват към районните кметове, а вместо да отиват за изграждане на буферни паркинги в покрайнините на града, средствата потъват за покриване на дефицитите в транспортните дружества, докато инспекторите физически не успяват да контролират дори сегашните крайни зони.

В края на разговора Ваня Григорова засегна и темата за липсата на общинска жилищна политика, която по думите ѝ може реално да охлади пазара на имоти и високите наеми в София. Според нея средства и огромни общински терени в северните части на града има, а като доказателство посочи европейски проект в район „Слатина“, при който изграждането на три четириетажни блока е струвало малко над 6,1 милиона евро (12 милиона лева). Като показателен пример за отстъпление пред частния интерес тя даде казус на булевард „Александър Малинов“ в квартал „Младост“, където върху терен с над 90% общинска собственост право да строи огромна сграда е получил частен инвеститор, притежаващ едва 7-8% от земята. Истинската причина общината да не строи собствени социални и достъпни жилища, разкри Григорова, ѝ е била призната директно от председател на политическа група в СОС с думите „да не разсърдим инвеститорите“.