Търговските вериги отговориха на КЗП за надценките

Инспектори на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) затвориха вчера вечерта централна кухня в Пловдив заради мръсотия и храна с неясен произход, приготвена за продажба в топлите точки на магазини в София и Пазарджик, а в склад на друга търговска верига установиха продукти с изтекъл срок на годност, подредени непосредствено до годните стоки. На фона на акцията Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия коментира в студиото на предаването "Тази сутрин" по bTV, че няма информация затвореният обект да принадлежи на член на организацията, а засилените инспекции до края на седмицата са част от предизборната надпревара за бомбастични открития.

Спорът за надценките и печалбите на веригите

Основният сблъсък между контролните органи и големите търговци се фокусира върху ценообразуването, след като по-рано в същото студио председателят на КЗП Мая Манолова представи фактури за млечни продукти с надценки от 80-90% и масло с надценка от 125%. Според Николай Вълканов ваденето на единични примери не отразява реалната картина в сектора, а средната нетна печалба в търговията на дребно се движи около 3%.

"Нека да разделим нещата на две части. Първата е, че от 10 000 артикула или от 6000, с колкото един голям супермаркет работи, ако извадите 5 продукта, или 10, или 50 с такъв тип разходи между покупна и продажна цена, но си затворите очите за останалите 9000 или 5000, които са със съвсем различна, много по-ниска разлика между доставна и продажна цена, изкривявате картината", коментира Николай Вълканов в ефира на bTV.

Той подчерта, че при по-нишови продукти като маслото огромната част от количествата се реализират по време на кампании с намаления, което сваля реалната средна цена за купувача.

"Дори да приема, че стоят на 140% надценките, което дълбоко ме съмнява, ако от 10 броя масло един е продаден на тази надценка, всички останали са продадени в рамките на промоция или акция с три или четири пъти по-ниска цена", обясни представителят на Сдружението за модерна търговия.

В защита на тезата си той посочи цените във фирмените магазини на производителите, в държавната компания "Ел Би Булгарикум", както и в млекомат в София, зареждан директно от мандра, където прясното мляко се продава за 2 евро на литър, а маслото – за 3,96 евро.

"Как да си обясним тогава, че в държавната „Ел Би Булгарикум“ цените на маслото, на сиренето, на кашкавала не се различават особено, даже са малко по-високи в някои от тези продуктови категории, отколкото в търговските вериги? Ако има велика завера в цената на сиренето, както се опитват да ни убедят разни телевизионни герои, в тази велика завера и държавната компания ли участва, и фирмените магазини ли участват, и директните продажби от производителите ли участват?", попита Вълканов.

На въпрос кой реално печели по веригата на доставки, той отговори: "Всеки печели. Ако някой губеше, нямаше да съществува на този пазар. Естествено, че всеки трябва да печели."

Разходите на 100 евро и договорите със свързани лица

Според представената в студиото графика с усреднени данни за периода 2021-2023 година, от всеки 100 евро приходи в потребителската кошница около 75-76 евро отиват за доставната стойност на стоките. Около 8 евро покриват транспорт, още около 8 евро са за възнаграждения и осигуровки, а остатъкът се разпределя за амортизации, лихви и данъци, при което чистата печалба остава около 3 евро.

"Тези данни не се променят драстично във времето. Те стоят долу-горе константни", заяви Николай Вълканов и допълни, че числата в Германия и Франция се различават само с един-два процентни пункта. По думите му търговците сами решават кои водещи стоки – като месо, риба, хляб, плодове и зеленчуци – да продават на цени под средните за Европейския съюз в акционни кампании и чрез кои други артикули да компенсират намаленията.

По отношение на твърденията на Мая Манолова, че нормалните надценки в Европа са между 15 и 25%, Вълканов отбеляза, че в нито една европейска държава различните категории стоки не се продават с еднаква надценка. Запитан за финансовите отчети от 2024 година, според които една от веригите е декларирала 129 милиона евро печалба (около 5 евро на всеки 100 евро оборот), както и за изнесените от КЗП данни за консултантски договори със свързани лица на стойност 40-50 милиона евро, гостът определи тези разходи като законни.

Той обясни, че въпросните суми между дружествата в България и компаниите майки не са обща практика за всички играчи, но не представляват източване на приходи, а разумни оперативни разходи за чуждестранно ноу-хау в управлението. Вълканов напомни, че големите вериги са сред най-големите данъкоплатци в страната и отчетите им се проверяват всяка година под лупа от Националната агенция за приходите (НАП).

Доставните цени, качеството на сиренето и липсата на диалог

От Сдружението за модерна търговия се позоваха и на публични данни на НАП за над 13 000 проверки във всички икономически сфери от август миналата година до август тази година. Според Вълканов в 9 от 10 случая проблемът с поскъпването не е при търговеца на дребно, а в увеличените доставни цени. По данни от годишните финансови отчети и Националния статистически институт (НСИ), от 2021 година досега българските производители и преработватели са вдигнали доставните си цени за вътрешния пазар със 70%, докато за износ поскъпването при същите доставчици е около 41%. Като причина българското сирене да се намира по-изгодно в Германия той посочи различната ставка на ДДС и невъзможността на тамошния пазар доставчиците да диктуват подобни условия.

Според Вълканов опитите за сваляне на цените чрез административен натиск и репресии са обречени на неуспех, като даде пример с Унгария, където радикалните мерки са довели до 25% инфлация. Позовавайки се на платформата Numbeo и данните на Евростат и НСИ, които вече се извличат автоматично от фискалната памет на касовите апарати, той посочи, че България е на дъното по средни ценови равнища в Европа при почти всички основни храни, с изключение на прясното мляко и някои млечни продукти.

Във връзка с разкритията на асоциация "Активни потребители", че в инициативата "Кошница с грижа" е открито сирене с водно съдържание от 65-70%, както и че при себестойност от 5-6 литра сурово мляко (по 0,50-0,55 евро за литър) крайният продукт би трябвало да струва 10-12 евро, но в магазините се среща и по 5 евро, Вълканов прехвърли отговорността към мандрите.

Той уточни, че съответствието между съдържанието и етикета е задължение на производителя, като при установени партиди със завишено водно съдържание веригите ги изтеглят и прекратяват договорите си с доставчика. Същевременно той защити наличието на продукти в ценовия диапазон от 5 до 20 евро, тъй като на пазара има и пресни сирена с по-високо водно съдържание, които не са забранени от закона и се търсят от част от клиентите.

Относно твърдението на Мая Манолова, че веригите са се подиграли с правителството чрез кампанията "Кошница с грижа", Вълканов заяви, че сдружението не е страна по инициативата, но участващите в нея търговци отчитат по-високи от очакваните резултати. Той разкри още, че браншовата организация е поискала три срещи с премиера след встъпването му в длъжност, за да представи конкретни мерки за облекчаване на цените и рисковете пред бизнеса, но отговор от правителството няма.

"Проверките са хубаво нещо, натискът е лошо нещо", коментира Николай Вълканов и допълни, че при една от вчерашните инспекции от търговска верига е била изискана документация в обем от 40 000 страници. Въпреки това той отказа поканата за публичен дебат с Мая Манолова за сверяване на фактурите в ефир, като определи изнесените от нея примери като индивидуални случаи, извадени от контекста на пазар, в който само в София оперират над 13 хранителни вериги с повече от пет обекта.