Далеч преди Освобождението на България най-големият град в Княжеството е Русе и той има своя период на пълно преобразяване.

Тъмните, прашни и тесни ориенталски сокаци се превръщат в улици с тротоари, фенери и павета по виенски маниер, пише БНР

Разбира се, че важна роля за всичко това имат пристигналите в града чужденци - архитекти и строителни инженери. Имената на Едуард Винтер, Нино Росети, Георг Ланг, Негохос Бедросян, Удо Рибау и много други остават неразривно свързани с архитектурната историята на града. Така тук никнат като гъби шедьоври на неокласицизма, съчетаващ елементи на барок, готика, ренесанс, ампир и други.

В годините на социализма малко са съборените постройки. Нещо повече - запазени са и се реставрират според нуждите. От 1965 до 1992 година скулпторът Георги Радулов е ръководител на сектор "Паметници на културата" към Съвета за култура. По това време в Русе са регистрирани 280 къщи паметници на културата, от които 10 с национално, 120 с местно значение, а останалите - за сведение. Ето какво си спомня маестро Радулов за този период.

Тогава се осигуряваха от 5 до 8 млн. лева годишно за реставрации. Тогава създадохме група от строители, художници, реставратори, стенописци, архитекти. Аз ръководех службата. Всичко това обаче ставаше под ръководството на НПК-София и имаше много тясна връзка.

Той е един от хората, които трябва да описват всеки обект: Бяха 285, а сега са около 90.

По думите му голяма част от тези паметници са изчезнали заради градоустройствените планове и строенето: За съжаление, когато дойде времето на реституцията, всичко рухна. Къщата, която готвехме за музейна сбирка на Светлин Русев, я взе някаква религиозна секта. Там се хвърлиха милиони. Всичко реставрирахме. Когато щяхме да викнем Светлин да донесе сбирката си, стана реституцията и ни я взеха без една стотинка.

Групата на майсторите оредяла с годините, а за тях и правилата през 80-те години си спомня и строителният специалист Маргарита Събева:

Това бяха хора, които бяха обучени да правят реставрация. Наемаха се най-добрите специалисти в града. Работеше както по стари технологии, така и по нови.

Тук не става дума за тоталитаризъм, а за държавническо поведение. Подобни служби за контрол съществуват в целия свят, а Париж си има дори собствен закон за архитектурата.