Проф. Георги Касчиев алармира за липса на план за справяне с кризата

Безпрецедентно ниското ниво на река Дунав и предстоящото изграждане на хидротехническо съоръжение в Унгария създават реален риск от принудително спиране на ядрените реактори в АЕЦ Козлодуй през следващите седмици поради невъзможност за охлаждане. Въпреки първото в над половинвековната история на централата превантивно намаляване на мощността на пети блок, енергийните експерти алармират, че държавата няма адекватна стратегия за реакция при пълно отпадане на базовите мощности.

Критични нива при помпите

АЕЦ Козлодуй разчита на огромни обеми вода от река Дунав за охлаждане на системите си. Около 300 хиляди кубични метра на час са необходими само за кондензаторите на турбините, а още 70 хиляди кубика отиват за други съоръжения. Според енергийния експерт и бивш председател на съвета на директорите на централата професор Георги Касчиев, водното ниво при бреговата помпена станция в момента е с 30 сантиметра под изискуемия минимум от поне три метра воден стълб над работните колела.

"Ако се стигне до спадане с още 17-18 сантиметра, помпите трябва да бъдат изключени изцяло" — съобщава Касчиев. Опасенията се засилват и от факта, че съоръженията са на десетилетия, а планирани ремонти не са правени през последните две години. При критичен спад помпите рискуват да засмучат въздух и пара, изпадайки в кавитационен режим, който предизвиква тежки вибрации и може да ги разруши.

Унгарският фактор и екзотичните идеи

Ситуацията се усложнява допълнително от външни фактори, които все още не са напълно отчетени в прогнозите. В момента Унгария изгражда временна дънна преграда след своята централа Пакш.

"Унгарците изграждат бент след Пакш, за да вдигнат нивото на водата пред централата с метър и 20. Само че да съберат толкова вода означава, че тя няма да върви към нашето течение" — предупреждава енергийният експерт, уточнявайки, че съоръжението ще бъде завършено след около три седмици.

На този фон лансираните от енергийното министерство идеи за алтернативно водоснабдяване — като изграждане на роден бент на реката или прехвърляне на води от Огоста, будят остро недоумение.

"Струва ми се малко египетско това нещо... т.е. строеж на огромни пирамиди с цената на всичко" — коментира професор Касчиев. Той е категоричен, че изграждането на подобни хидротехнически съоръжения изисква дълги години за проектиране и изпълнение и не може да служи като спешна мярка.

Финансовият удар при спиране

Ако помпите спрат, реакторите трябва задължително да бъдат изключени, като остатъчното им охлаждане се поема от специални аварийни кладенци по Дунава. Това обаче означава на практика нулево производство на електроенергия. Отпадането на над 3500 мегавата мощност ще създаде огромен дефицит в енергийната система на България, особено през тъмната част на денонощието, когато соларните паркове не работят.

"Когато мощности могат да се намерят, но когато се намерят в последния момент, то е много скъпо" — посочва професорът. Вносът на скъпа заместваща енергия първоначално ще удари индустриалните потребители, но неизбежно ще окаже натиск и върху целия пазар.

"Не виждам никаква програма, никаква подготовка за евентуална криза" — обобщава ситуацията Касчиев, призовавайки министерството да разработи ясни сценарии за най-тежкото развитие, вместо да разчита на оптимистични прогнози.