Електронен контрол ще бори изкуствените надценки и инфлацията

Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията създава централен електронен регистър, чрез който държавата ще проследява пътя и ценообразуването на 23 основни хранителни продукта от производителя до щанда. Мярката цели да ограничи спекулативните надценки и инфлацията, като задължава участниците по веригата да отчитат своите разходи, съобщават от bTV.

Контрол от производителя до магазина

В системата за проследимост ще се събира подробна информация за произхода, съпътстващите документи, прекупвачите и надценките до самия край на търговската верига. Списъкът с 23 наблюдавани продукта включва различни видове месо, прясно и кисело мляко, яйца, домати, краставици, ябълки, хляб „Добруджа“ и варива като ориз, боб и леща.

Данни в регистъра ще подават всички по веригата – производители, вносители, преработватели и търговци на едро. Финалните цени на дребно, на които пазаруват потребителите, ще бъдат отчитани само от големите търговски вериги с оборот над 50 милиона евро.

Ударните надценки при млечните продукти

Основен мотив на институциите за въвеждането на системата са драстичните разлики между заводските цени и тези в супермаркетите, особено при млечните продукти, яйцата и каймата.

Производителят на млечни продукти Крум дава конкретен пример със своето производство. В мандрата му килограм сирене излиза около 6 евро. Във фирмения си магазин той го предлага с до 10 процента надценка. В големите търговски мрежи обаче картината е различна.

„Виждали сме го и по 18-20 евро. Около 300 процента. Доста голяма надценка. При нас е много трудно - трудно се намира работна ръка, трудно се гледат крави“, споделя Крум.

Реалността на пазара за плодове и зеленчуци

При плодовете и зеленчуците цените също варират сериозно според броя на посредниците. Потребителите като Евелина Петрова следят внимателно стойността на стоките, които купуват.

„Гледам да няма драстична разлика с предишните цени, които съм гледала. Все пак има и сезонни продукти, нормално е да са по-скъпи. Като има по-голяма конкуренция, трябва цените да паднат. Но има разлика и при различните пазари“, казва Евелина.

На столичните пазари килограм домати се търгува между 1,50 и 3,50 евро, докато на други места цената достига близо 6 евро. Силвия Крумова, която продава собствена продукция директно на сергията си, избягва прекупвачите, за да предложи по-добра цена.

„Така си затваряме кръга и печалбата ни е малко по-добра. Иначе работната ръка е по-скъпа“, обяснява тя.

Изкуствен интелект срещу пазарните деформации

От ресорното ведомство залагат на модерни технологии за обработка на огромния обем от информация, който ще постъпва ежедневно в новата система.

„Предвижда се електронният централен регистър да осигурява автоматизирано събиране, обработване, съпоставяне и анализ на данни, включително чрез алгоритмични и/или изкуственоинтелектни средства, за откриване на индикатори за пазарни деформации, нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията, нарушения на потребителските права“, посочват от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията.

Въпреки амбициите на държавата, производителите и търговците остават скептични и изразяват притеснения от задаващата се административна тежест.

„Не виждам да помогне“, категорична е Силвия относно новия регистър. За по-малките бизнеси попълването на данните ще изисква допълнителен ресурс. „Това е още едно натоварване, защото това са още 1-2 работника допълнителни“, добавя производителят Крум.