Русия ще продължи териториалната си експанзия

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев обяви, че Москва ще продължи да разширява териториите си за сметка на Украйна, определяйки процеса като „връщане“ на земи. Изявлението беше направено по време на конгреса на управляващата партия „Единна Русия“ на 22 август, съобщават от БГНЕС.

Претенциите на Москва

Председателят на „Единна Русия“ използва партийния форум, за да потвърди курса на Кремъл към продължаване на военните действия и анексиране на нови региони.

„Уверен съм, че в Русия ще има все повече върнати територии, а нашата доблестна армия постоянно потвърждава това“, заяви Медведев, цитиран от руската информационна агенция РБК.

В речта си той добави, че Украйна вече е загубила 20 процента от земите си, които според неговите думи „случайно“ са се оказали в състава на съседната държава. По негова оценка Киев е загубил и половината от населението си в резултат на конфликта.

Москва продължава да отказва мирни преговори, които не включват признаване на нейните териториални придобивки. Руската федерация вече контролира Крим от 2014 година, а през 2022 година обяви анексирането на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, макар действията ѝ да бяха категорично отхвърлени от международната общност. През същата година Общото събрание на ООН прие резолюция със 143 гласа „за“, която осъди опита за промяна на статута на четирите украински области.

Динамиката на фронта

Въпреки руските претенции, ситуацията на бойното поле остава изключително динамична. По данни на Ройтерс от миналото лято руските сили контролират около 114 500 квадратни километра, което представлява приблизително 19 процента от международно признатата територия на Украйна.

През август тази година украинският президент Володимир Зеленски обяви, че въоръжените сили на страната са си върнали около 745 квадратни километра в рамките на мащабна операция по югоизточния фронт. Независимият анализаторски проект DeepState също потвърждава настъплението на Киев в редица населени места, макар картината на военните действия да остава трудна за пълно независимо потвърждение. Украйна от своя страна категорично отхвърля всякаква възможност за признаване на руските претенции върху окупираните територии.

Хуманитарната криза

На фона на политическите изявления и ожесточените сражения, цивилното население продължава да понася най-тежките удари на войната. Ситуацията се влошава драматично, като данните от Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека показват мрачна статистика.

Само през юли тази година най-малко 437 цивилни са загубили живота си, а 2610 са били ранени. Това превръща месеца в най-кръвопролитния за мирното население от май 2022 година насам. Експертите на ООН документират и продължаващи случаи на принудително депортиране на граждани от окупираните от Русия зони, както и създаването на сериозни пречки пред разселените хора, които се опитват да се завърнат по домовете си.