Унгарски бент по Дунав заплашва охлаждането на АЕЦ "Козлодуй"
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Нивото на реката пада с до два сантиметра дневно
Експертът по ядрена безопасност Георги Касчиев предупреди за критично спадане на нивото на река Дунав, което може да наложи принудително намаляване на мощността на атомната електроцентрала в Козлодуй. Според неговите данни водният стълб край българския бряг намалява ежедневно, а действия на Унгария в горното течение на реката могат допълнително да влошат ситуацията.
Критични стойности край българския бряг
По информация на Георги Касчиев, публикувана в социалните мрежи, нивото на реката при бреговата помпена станция на АЕЦ „Козлодуй“ продължава да пада с един до два сантиметра на ден. Към момента водите са на кота от 20,55 метра надморска височина, като прогнозите сочат запазване на тази негативна тенденция.
„Нивото на Дунав продължава зловещо да пада“, отбелязва експертът, очертавайки рисковете пред охладителните системи на българските ядрени мощности.
Унгарският бент спира водата
Допълнителна заплаха за родната енергетика създават инженерни действия по горното течение на Дунав. По данни на Касчиев, Унгария вече е започнала изграждането на временно съоръжение след своята атомна централа „Пакш“. Бентът, конструиран от потопени баржи и други елементи, има за цел да повиши локалното ниво на реката с 1,2 метра, за да гарантира работата на унгарските реактори.
Това задържане на ресурса обаче означава, че огромни обеми вода няма да достигнат до българския участък, което според експерта ще влоши ситуацията край Козлодуй драматично.
Сценарии за ядрените блокове
Технологичните планове на централата предвиждат строги мерки при продължаващ спад на водите. Ако нивото пред бреговата помпена станция достигне 20,50 метра, трябва да започне разтоварване на блоковете до по-ниска мощност. При падане до критичната граница от 20,30 метра, мощностите трябва да бъдат редуцирани до едва 2-3 процента.
Ако водата спадне още повече, помпите ще трябва да бъдат изключени напълно, за да се избегне режим на кавитация — разрушително образуване на въздушни мехурчета, което може да повреди съоръженията.
„Оптимистичният сценарий е двата блока да останат на мощност няколко процента. Песимистичният е да бъдат спрени, приведени в дълбоко подкритично състояние и разхладени“, категоричен е Георги Касчиев.






















