Регулираните цени пазят домакинствата до лятото на 2027

Базовата цена на електроенергията на българската енергийна борса достигна 161,44 евро за мегаватчас при доставките за 18 август, съобщават от БГНЕС. Въпреки отчетеното поевтиняване от близо 5 процента спрямо предходната търговска сесия, задържането на високите нива създава сериозен икономически натиск върху бизнеса, докато битовите абонати запазват защитата си чрез регулирания пазар.

Илюзията на евтиния ток за бита

Домакинствата няма да усетят директно борсовия скок в сметките си за електричество. Битовите клиенти са на регулиран пазар, като крайните им тарифи са фиксирани от Комисията за енергийно и водно регулиране за периода до 30 юни 2027 година. При „Енерго-Про“ средното увеличение от 1 юли е около 2,53 процента, а крайната дневна тарифа без данък добавена стойност възлиза на 0,13 евро за киловатчас.

Високата борсова цена обаче действа като термометър за напрежението в енергийната система. Бизнесът, който купува ток на свободния пазар, пренася тези разходи по веригата – от производството през транспорта до крайните стоки в магазините.

Пазарът „ден напред“ е пряко свързан с регионалните тенденции. На 18 август цената в съседна Румъния е 164,17 евро за мегаватчас, което доказва, че ценовият натиск не е изолиран български проблем. Допълнително влияние оказва и природният газ – на същата дата цената на „Газов хъб Балкан“ е 52,90 евро за мегаватчас. Държавното дружество „Булгаргаз“ предлага за септември цена от 41,31 евро за мегаватчас, което представлява ръст от 4,77 процента спрямо август. Газът е ключов, защото определя пределната цена в моментите, когато скъпите газови мощности покриват недостига в мрежата.

Нивото на река Дунав притиска АЕЦ „Козлодуй“

България разчита основно на базовия си ядрен капацитет. АЕЦ „Козлодуй“ е най-големият производител на ток в страната, но в момента централата е изправена пред логистично предизвикателство. Ниското ниво на река Дунав налага предприемането на специални мерки, макар че към средата на август централата работи по първоначалния си график. Евентуално ограничаване на ядреното производство заради водните условия би изисквало спешно включване на скъпи заместващи мощности.

Енергийният микс разчита на баланс. Фотоволтаичните паркове генерират огромни обеми през деня, а капацитетът на батериите – нараснал с 1 гигават само за месец до общо 5,4 гигавата – променя профила на съхранението. Въглищните топлоелектрически централи обаче остават критични при висок товар, като през студения януари те са осигурили близо 35 процента от националния микс.

Инфлация и компенсации за бизнеса

Най-уязвими от скъпия ток са енергоемките индустрии, металургията и химическите заводи. Министерството на енергетиката вече е предвидило компенсации за тригодишен период. За първата година държавната помощ е в размер на 124 милиона евро и може да покрие до 50 процента от разходите за ток на допустимите предприятия.

Според прогнозите на Европейската комисия енергийният шок през 2026 година ще се превърне в основен двигател на инфлацията в страната. По-високите производствени разходи ще засегнат първо земеделието, дистрибуцията и транспорта. Данните на Евростат сочат, че през юни годишната инфлация в България е 5,2 процента.

Експертите предупреждават, че най-рисковият сценарий за предстоящата зима включва комбинация от студено време, висок товар в мрежата, ограничено производство от базови мощности и високи цени на синьото гориво на регионалните пазари.