Невротрансмитерите създават халюцинации и усещане за блаженство при кислороден глад на мозъка

Клиничната смърт представлява обратимо състояние между живота и биологичната смърт, при което временното спиране на кръвообращението и дишането все още позволява успешна реанимация. Това критично състояние вече има солидна научна основа за обяснение на придружаващите го необичайни преживявания.

При настъпване на клинична смърт циркулацията на кръвта се прекъсва изцяло. Мозъчната тъкан, която изисква постоянно снабдяване с кислород и глюкоза, може да оцелее в това състояние максимум осем до десет минути. След изтичането на този кратък период започва необратимо отмиране на мозъчните клетки.

Сърцето издържа значително по-дълго

Останалите органи проявяват по-висока устойчивост към липсата на кислород. Сърдечната мускулатура запазва способност за възстановяване дори 30 до 40 минути след прекратяване на сърдечната дейност. Това обаче не гарантира пълно възстановяване на организма, тъй като мозъкът към този момент вече е претърпял необратими увреждания.

Парадоксално повишаване на мозъчната активност

Процесът на умиране в мозъка проявява неочаквани характеристики. В началните фази на кислородния дефицит нервните клетки не демонстрират спад на активността. Напротив, електрическата им дейност рязко се интензифицира. Невроните започват да отделят значителни количества норадреналин, който изостря вниманието и будността, както и серотонин, който предизвиква ярки халюцинации.

Изследователски екип от Мичиганския държавен университет проследи динамиката на мозъчната активност при пациенти в последните моменти от живота. Измерванията установяват рязко увеличаване на електрическата активност при настъпване на мозъчната смърт. Регистрира се повишаване на интензивността на мозъчните вълни с честота 25-150 херца, концентрирани в областите на мозъка, свързани със съзнанието.

Научното обяснение на тунела и светлината

Хората, преживели клинична смърт, описват преживяването си изключително сходно - възприятие за движение през тунел, интензивна светлина в края и усещане за левитация или полет.

Съвременните невронаучни изследвания обясняват това субективно преживяване на блаженство с масивното освобождаване на допамин - вещество в мозъка, което отговаря за чувството на удовлетворение и щастие. Учените предполагат, че визуалните феномени са резултат от острия дефицит на глюкоза и кислород в мозъчната тъкан. Това състояние провокира едновременно намаляване на общата активност и генериране на множество хаотични нервни импулси, които произвеждат халюцинаторните преживявания.

Възможност за пълно възстановяване

Фактът на преживяна клинична смърт не влияе негативно на здравословното състояние или продължителността на живота. Физиологичните функции на организма могат да бъдат напълно възстановени. Инвалидизация след реанимация настъпва единствено при сериозни увреждания на мозъчните структури, тъй като когнитивните способности стават необратимо засегнати.

Предвид изключително ограничената способност на нервните клетки да се възстановяват, лекарите полагат максимални усилия за превенция на такъв изход. Успешната реанимация в критичните първи минути е от решаващо значение за пълното функционално възстановяване.

Клиничната смърт може да настъпи при широк спектър от състояния - от бъбречна недостатъчност до тежко отравяне. Всеки човек преминава през фаза на клинична смърт преди настъпването на биологичната смърт, като именно в този период реанимационните мероприятия запазват потенциал за успех.