Преобразуваният метал просъществува част от секундата

Физици от Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) успяха да превърнат олово в злато чрез експеримент с Големия адронен колайдер. Според публикация в списание Nature, преобразуваният метал просъществува само за част от секундата, преди да бъде унищожен.

"Благодарение на уникалните възможности на ALICE ZDC, настоящият анализ е първият, който систематично открива и анализира експериментално сигнатурата на производството на злато в LHC", посочва физикът Уляна Дмитриева от колаборацията ALICE в ЦЕРН.

Използвайки ускорител на частици, изследователите изстреляли оловни атоми един срещу друг с близка до светлинната скорост. Вместо да се сблъскат директно, атомите се разминали, създавайки мощно електромагнитно поле. Това поле генерирало енергиен импулс, който отделил точно три протона от оловните ядра, превръщайки ги в злато.

Древна мечта, съвременна реалност

Превръщането на неблагородни метали в злато е било мечта на средновековните алхимици в продължение на векове. Модерната наука доказа, че това е възможно чрез ядрени реакции, но не и чрез химични средства. Разликата между оловото (82 протона) и златото (79 протона) изисква промяна в атомната структура на елемента.

Микроскопично количество

Експериментът е произвел общо 86 милиарда златни ядра между 2015 и 2018 г., което се равнява на около 29 трилионни части от грама - количество, невидимо с просто око. За сравнение, в един грам злато има над 3 трилиона атома.

В момента ускорителят произвежда около 89 000 ядра злато в секунда, но златните атоми веднага се сблъскват с части от апаратурата и се разпадат на субатомни частици.

Научна стойност

Въпреки че не може да се използва за производство на бижута, експериментът дава на изследователите ценна информация за взаимодействието между атомите и трансформацията на материята при екстремни условия.

"Резултатите също тестват и подобряват теоретичните модели на електромагнитната дисоциация, които, отвъд своя физически интерес, се използват за разбиране и предвиждане на загубите на лъчи, които са основно ограничение за производителността на LHC и бъдещите колайдери", добавя Джон Джоует от колаборацията ALICE.