Компютърен модел на Университета Райс разреши парадокса с водата в кратера Гейл

Нов климатичен модел предлага решение на една от най-големите загадки на Червената планета – как е възможно да има геоложки следи от вода, ако планетата е била дълбоко замръзнала преди милиарди години. Учени от Университета Райс (САЩ) доказаха чрез симулации, че сезонната ледена покривка е действала като "термо одеяло", позволявайки на езерата да останат течни под повърхността.

Проучването, публикувано в авторитетното списание AGU Advances, оспорва досегашните теории за "топъл и влажен" древен Марс и предлага по-реалистичен сценарий за "студен, но течен" свят.

Парадоксът на кратера Гейл

Марсоходът Curiosity на НАСА от години изпраща данни от кратера Гейл, които безспорно доказват наличието на древни седименти, оформени от вода. Съвременните климатични модели обаче са категорични – преди 3,6 милиарда години Марс е бил твърде студен, за да поддържа открити езера за дълъг период.

"Виждайки древните езерни басейни на Марс без ясни доказателства за дебел, дълготраен лед, се запитах дали тези езера могат да задържат водата повече от един сезон при студен климат", заяви Елинор Морленд, водещ автор на изследването, цитирана от пресцентъра на Университета Райс.

Ледът като изолатор

За да проверят хипотезата си, изследователите са използвали метода "Proxy System Modeling", първоначално създаден за изучаване на климата на Земята. Тъй като на Марс липсват дървесни пръстени или ледени ядра за анализ, екипът е използвал химическия състав на скалите, заснети от Curiosity, като входни данни.

Резултатите от 64 различни симулации показват, че дори при минусови температури на въздуха, тънък слой лед върху езерото предотвратява изпарението и задържа топлината отдолу. Това позволява на водата да остане в течно състояние в продължение на десетилетия.

Значение за търсенето на живот

Откритието променя стратегията за търсене на древни микроорганизми. Вместо да търсят следи от живот по откритите брегове на древни морета, учените сега насочват вниманието си към тези "подледени" джобове, където условията са били стабилни достатъчно дълго за развитие на биология.

"Тази сезонна ледена покривка има роля на естествено одеяло за езерото", обяснява доцент Кирстен Зибах, съавтор на проучването. Тя допълва, че тъй като ледът е бил тънък и сезонен, той не е оставил дълбоки геоложки следи, което обяснява защо досега не са откривани масивни ледникови образувания в екваториалните зони като кратера Гейл.