Паразитните червеи от река Кърка поемат тежки метали като олово, живак и кадмий

Учени от хърватския Институт "Руджер Бошкович" декодираха за първи път в света гените на рядък паразитен червей, който може да играе ключова роля в борбата със замърсяването с тежки метали. Изследването, публикувано тази седмица в престижното научно списание Scientific Reports, разкрива удивителните способности на вида Dentitruncus truttae.

Тези невзрачни паразитни червеи, известни като акантоцефали, обитават червата на рибите в река Кърка в Хърватия и имат удивителната способност да поемат метали като олово, живак и кадмий от околната среда през чревната стена на рибите гостоприемници.

"Този паразит няма уста или храносмилателен тракт, но може да абсорбира високи нива на токсични метали през чревната стена на рибата гостоприемник", обясни Сара Шарири, водещ автор на изследването и докторант в Лабораторията за биологични ефекти на металите към Отдела за морски и екологични изследвания на института.

Революционно откритие в генетиката

Благодарение на декодирането на пълния набор от активни гени в този вид, учените идентифицираха над 1900 протеина, които свързват метали като цинк, мед, желязо и никел. Механизмът зад този процес беше неизвестен до момента, въпреки че научната общност отдавна знае за способността на акантоцефалите да абсорбират метали.

"Нашето изследване е първата стъпка към разбирането как точно тези паразити правят това и защо са толкова ефективни", добави Шарири.

Досега геномни и транскриптомни данни са публикувани само за един от близо 1300-те известни вида акантоцефали, което прави резултатите от проучването голям научен напредък.

Защитна роля за рибите

Най-интригуващото откритие е, че тези паразити може би защитават рибите гостоприемници от прекомерно усвояване на токсични метали. Предишни изследвания на екипа показаха, че пъстървите, заразени с акантоцефали, имат по-ниски концентрации на токсични метали в тъканите си в сравнение с незаразените риби.

"Това поражда завладяващи екологични въпроси", заяви д-р Татяна Миьошек Павин, съавтор на изследването. "Могат ли тези паразити всъщност да защитават гостоприемниците си от излагането на метали? И могат ли да служат като природни индикатори за замърсяването в пресноводните системи?"

Нова перспектива към паразитите

Откритието отваря нова и интригуваща научна глава, като повдига въпроса дали винаги трябва да гледаме на паразитите в негативна светлина. В епоха, когато изменението на климата и замърсяването на водите са сред най-належащите заплахи за света, паразити като акантоцефалите биха могли да играят неочаквana роля в мониторинга на околната среда.

Способността им не само да оцеляват, но и евентуално да предпазват рибите гостоприемници от прекомерно излагане на метали, подчертава както забележителната им биологична устойчивост, така и неизползвания им потенциал в опазването на природата.

Откритието на хърватските изследователи отваря врата за нови инструменти за биомониторинг, включително молекулярни тестове, които биха могли да използват генната експресия на паразитите за оценка на нивата на замърсяване в реки и езера.