Изследване на сгуроотвал "Седми септември" край Перник разкрива опасно високи нива на олово, мед и никел

Въглищните централи в България оставят след себе си не само въглеродни емисии, но и огромни количества твърди отпадъци, които се натрупват в депа, наречени сгуроотвали. Новото научно изследване на сгуроотвал "Седми септември" край Перник разкрива сериозни нива на замърсяване с тежки метали, които представляват заплаха за околната среда и човешкото здраве.

Изследването, проведено от екипа на Климатека, показва, че почвените проби от сгуроотвала съдържат концентрации на олово, мед и никел, които надвишават регулаторните норми между 3 и 6 пъти. Особено тревожна е проба PO5, където олово, мед и никел едновременно надхвърлят допустимите граници.

Масивни количества отпадъци без контрол

Според данни от изследването, при изгарянето на всеки тон въглища остават между 250 и 300 килограма пепел и шлака, които съдържат тежки метали, арсен и радиоактивни изотопи. В България около 90% от тези токсични отпадъци не се третират адекватно, а се натрупват в депа с минимален контрол.

Площадката на сгуроотвал "Седми септември" обхваща внушителната площ от 790 декара - равняваща се на около 160 футболни игрища. Депото е изграден през 1978 година на мястото на бивш въгледобивен рудник и с годините се е превърнал в хълм заради непрекъснатото натрупване на отпадъци.

Пропуски в рекултивацията

Според официалните планове, техническата рекултивация на сгуроотвала е трябвало да приключи на 18 януари 2022 година, но процесът продължава. В декември 2024 година "Топлофикация Перник" съобщи за завършване на втория етап от рекултивацията, но големи части от терена остават нерекултивирани.

"Големи части от терена остават нерекултивирани, а липсата на хумус в повечето зони прави усилията за възстановяване неефективни", се посочва в изследването.

Заплаха за водите и въздуха

Лабораторният анализ показва силно алкални почви с ниско съдържание на органична материя и висока електропроводимост. Засоляването, в съчетание с бедната структура, затруднява развитието на растителността и прави терена неблагоприятен за биологично възстановяване.

Особено опасно е, че тежките метали лесно мигрират към подпочвените води, особено при проливни дъждове. Това се е случило и през май 2020 година, когато след порои кална вълна залива съседни дворове на населението.

Въздействие върху здравето

Изследването подчертава, че замърсяването засяга всички аспекти на ежедневието:

• Водата в чешмата - олово и кадмий мигрират към кладенци и реки
• Въздухът - финият прах от сухите тераси може да достигне до отдалечени квартали
• Храната - зеленчуци, отгледани край депото, могат да акумулират цинк и никел

Експертите предупреждават, че дори малки дози кадмий повишават риска от бъбречни заболявания, а хромовите частици в праха могат да предизвикат редица заболявания.

Нужда от спешни мерки

Данните от изследването подчертават необходимостта от спешни мерки за мониторинг и рекултивация на подобни обекти. Правилното възстановяване включва постоянен мониторинг на почви и води, техническа рекултивация за покриване и изолиране на отпадъците, и накрая засаждане на трайна растителност.

Кристиян Панайотов, автор на изследването и специалист по устойчиво развитие, подчертава: "Замърсяването стига до питейната вода, до въздуха, който дишаме и храната ни. Плащаме висока цена за щети, които не сме причинили ние."