Ново изследване доказва, че физиологичните последици от психически травми остават десетилетия наред, дори когато хората вече не изпитват емоционална болка

Забравили сте за онзи ужасен инцидент отпреди години, вече не се събуждате посред нощ от кошмари, не се връщате мислено към случилото се. Но тялото ви не е забравило нищо. Ново проучване на учени от Университета на Оклахома разкрива тревожна истина – дори когато умът е преодолял психическата травма, организмът продължава да "помни" и да реагира на преживяното десетилетия наред.

Изследователите са проучили дългосрочните последици от терористичната атака в Оклахома Сити от 1995 година чрез уникално ретроспективно изследване с участието на 60 оцелели от атентата и 23 контролни лица, които не са преживявали подобна екстремна ситуация. Резултатите, публикувани в научното издание "Prehospital And Disaster Medicine", са повече от красноречиви.

Въпреки че участниците в изследването не показват значителни признаци на посттравматично стресово разстройство или депресия, тяхната физиология се различава съществено от тази на контролната група. При оцелелите са установени повишени нива на IL-1β – възпалителен маркер, характерен за реакцията на организма към травми и инфекции, както и по-ниски нива на IL-2R – вещество, участващо в активирането на Т-клетките в имунната система.

Алармиращи физиологични промени

Особено тревожни са данните за намалените сутрешни нива на кортизол при преживелите травма, което може да е индикатор за дисфункция на ендокринната система след продължителен стрес, както и повишеното диастолно кръвно налягане в покой, отразяващо латентно активиране на стресовата система.

"След тежка психична травма биологичните системи на човека може никога да не се върнат в изходна позиция. Това е не само психическа, но и физическа промяна", обяснява професорът по психиатрия Рейчъл Зетъл, участвала в проучването.

Констатациите показват, че дори десетилетия след травматичното събитие, организмът не се връща към "нормално" състояние. Той продължава да функционира в режим на повишена бдителност, сякаш заплахата все още е някъде наблизо.

Защо тялото "не забравя"

Когато човек преживява травма, това предизвиква сложна каскада от реакции, насочени към оцеляването. Активират се симпатиковата нервна система (отговорна за реакцията "бий се или бягай"), производството на хормони на стреса (кортизол, адреналин) и мобилизацията на имунната система.

При повтаряща се или екстремна опасност организмът "запомня" тези сигнали и започва да функционира в режим на хронична бдителност. Дори ако умът години по-късно е адаптирал и изместил спомените, тялото продължава да живее по правилата, установени по време на травмата.

Дългосрочните последици за здравето

Постоянно активираният имунен отговор може да доведе до системно възпаление и да направи организма податлив на синдроми на хронична болка, повишен риск от сърдечносъдови заболявания, автоимунни реакции и нарушения на съня и храносмилането. Научно доказано е, че продължителното пребиваване в състояние на хроничен стрес може да отключи развитието на злокачествени заболявания.

Любопитно е, че при допитването участниците в изследването са съобщили, че субективното им възприятие за физическото им благополучие е по-лошо от това на контролната група, въпреки липсата на конкретни медицински диагнози. Това подсказва за своеобразно разминаване между съзнателното състояние на ума и основната физиологична памет на тялото.

Депресията, тревожността, храносмилателните проблеми, главоболието, мускулните болки, сърдечносъдовите заболявания, увеличаването на теглото, проблемите със съня и концентрацията са сред възможните последици от хроничния стрес и тежките психологически травми.

Така травмата се превръща не просто в епизод от миналото, а в скрит фактор, който влияе върху качеството на живота в настоящето. Това откритие насочва лекарите и психолозите към необходимостта да вземат под внимание физическото състояние на пациента, дори ако той не изразява емоционални оплаквания.