Стоян Панчев и Румен Гечев спорят за отмяна на плоския данък

Икономистът проф. Румен Гечев и финансовият експерт Стоян Панчев влязоха в остър задочен дебат в ефира на БНР на 8 юни 2026 година, след като Европейската комисия официално препоръча на България да отмени плоския данък и да въведе необлагаем минимум. Сблъсъкът на мнения разкри дълбокото разделение в експертните среди у нас относно бъдещето на фискалната система, броени месеци след като страната стана пълноправен член на еврозоната.

За и против прогресивното облагане

Бившият вицепремиер проф. Румен Гечев горещо подкрепи позицията на Брюксел, като изтъкна, че огромното мнозинство от държавите по света разчитат на прогресивна система. Според него няма нито една развита страна, която да е просперирала трайно с плосък данък.

Румен Гечев: „Най-после ЕК предлага нещо смислено, след като години наред ръководството на ЕС и ЕК направи така, че ЕС се намира в тежко икономическо състояние. Тази препоръка е разумна. Тя не е задължителна, но е препоръчителна. 95% от страните по света имат прогресивно данъчно облагане. Няма нито една прокопсала с плосък данък, да е станала от развиваща се развита.“

Икономистът категорично отхвърли опасенията, че промяната ще натовари средната класа, и подчерта, че хората с ниски доходи ще усетят облекчение, докато богатите ще поемат по-голяма тежест.

Румен Гечев: „Откъде накъде един ще прави милиони и ще плаща 10%, а медицинските сестри и хората с ниски доходи също ще плащат 10%. Няма място за спор. Хората с ниски доходи ще им паднат данъчните плащания. Ще се увеличат, разбира се, на горната част на средната класа и на богатите – така е по целия свят.“

Заплаха за средната класа и мобилност на капиталите

На абсолютно противоположното мнение застана Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика. Той предупреди, че премахването на сегашния модел всъщност ще изиграе лоша шега на работещите българи, тъй като най-богатите притежават мобилни капитали и лесно избягват местното облагане.

Стоян Панчев: „ЕК препоръчва нещо странно по линия на дефицита – въвеждане на необлагаем минимум. Това със сигурност не повишава приходите в бюджета. Смяната на плоския данък ще означава повишаване на данъците. Когато се говори за премахване на плоския данък, обикновено зад това стои повишаване на данъците и то не за най-богатите българи, не за хората с най-високи доходи или с най-голямо количество активи, а основно за средната класа.“

Панчев изтъкна, че богатите лесно могат да пренасочат активите си към офшорни зони, което прави реалното им облагане изключително трудно. Вместо това той предложи алтернативи, ако целта на държавата е да търси средства от по-заможните – по-високи налози върху притежаването на няколко недвижими имота или повишаване на ДДС за луксозни стоки като скъпи автомобили. Според него въоръжени с подобни доводи икономисти трябва да защитават досегашната система, а правителството постъпва правилно, като не бърза да я атакува.

Двойните стандарти на Брюксел и краят на валутния борд

Дебатът бързо прерасна в критика към фискалното управление и правилата в Европейския съюз. Проф. Гечев критикува поведението на развитите страни в съюза, определяйки го като цинично, тъй като държави като Франция от години поддържат огромни дефицити без никакви санкции. Той бе категоричен, че София не трябва сляпо да приема подобен подход, но все пак предупреди, че страната трябва да внимава с бързото трупане на нов дълг за покриване на текущи дупки.

От своя страна Стоян Панчев отбеляза, че ерата на фалшивото изпълнение на критериите за еврозоната вече е приключила с премахването на валутния борд. Според него реалният дефицит е много по-голям от официално докладвания, а големият проблем в последните години е дошъл от огромното разширяване на разходите за заплати в публичния сектор. Двамата експерти се обединиха около тезата, че ако бюджетният дефицит надхвърли 7%, правителството ще бъде принудено да предприеме кардинални и болезнени мерки.