Грипната вълна ще се забави до януари или февруари

Домашното саламурено сирене, киселото зеле и ферментиралите туршии са сред най-силните естествени средства за защита срещу вируси, а пикът на грипната вълна у нас се очаква едва през януари или февруари. Това заяви епидемиологът проф. д-р Тодор Кантарджиев в студиото на предаването „Здравето на фокус“ по Радио „Фокус“. На фона на острия недостиг на противогрипни ваксини в аптечната мрежа експертът критикува забавените доставки, които принуждават десетки българи да купуват препарати от съседните държави.

Кризата с ваксините и пазарът в Гърция и Турция

Липсата на противогрипни ваксини в началото на есенния сезон предизвика напрежение сред пациентите и личните лекари в страната. Според проф. Тодор Кантарджиев създалата се ситуация е сериозен пропуск на отговорните институции и показва липса на авторитет пред международните производители.

„Като лекар и българин това много ме обижда – българите да ходят в Гърция и Турция да купуват ваксини. В Гърция се предлагат ваксини от 7 различни фирми, а в Турция те са два пъти по-евтини. Извинявайте много, но това ме засяга сериозно, защото показва, че нашият лекарствен пазар няма авторитет пред фармацевтичните компании и те правят каквото си искат“, коментира проф. Тодор Кантарджиев в ефира на Радио „Фокус“.

Епидемиологът допълни, че самият той се имунизира всяка година заради възрастта си и съпътстващите си състояния, но все още изчаква доставките у нас. Непрекъснатите уверения, че препаратите са налични, докато в аптеките ги няма, подкопават доверието на гражданите. По официални данни на Министерството на здравеопазването, цитирани от специалиста, между 9 и 13 ноември в България се очакват близо 300 000 дози. Това означава, че те ще стигнат до общопрактикуващите лекари и аптеките най-рано около 15–20 ноември.

Въпреки закъснението имунизацията след средата на ноември остава напълно осмислена, тъй като грипната вълна тази есен се забавя както на Балканите, така и в цяла Европа. Проф. Кантарджиев уточни, че поставянето на ваксина не е разумно решение единствено когато епидемията вече е в своя пик. Макар препаратът да не гарантира 100% защита срещу заразяване, той свива наполовина риска от лекарска намеса и значително олекотява протичането на болестта. Щамовете във ваксините се определят всеки февруари от експертите на Световната здравна организация след анализ на вирусите от предходните шест месеца и новите подварианти в Югоизточна Азия, но понякога трудната им адаптация към културите за производство забавя фабричния процес.

По повод дебата дали фармацевтите у нас трябва да получат законно право да поставят ваксини в аптеките, както е в Гърция и редица западноевропейски държави, експертът изрази подкрепа за улесняване на достъпа. По думите му процедурата е безопасна при пациенти без температура и видими симптоми на инфекция, особено ако са се имунизирали в предходни години. Като контрапункт той посочи Северна Македония, където режимът е още по-рестриктивен и имунизациите се извършват само в болници. По отношение на ваксините срещу COVID-19 специалистът бе категоричен, че към момента няма основание за масово приложение. Те се препоръчват само по изричен лекарски съвет за възрастни хора, пациенти с тежък имунен дефицит или с предразположеност към белодробни инфекции, като това не отменя нуждата от противогрипна ваксина.

Кога идва грипът и коя е голямата декемврийска грешка

Наблюденията на проф. Кантарджиев през последните над 30 години показват, че грипната инфекция трудно се прогнозира с точност до ден, но следва ясна сезонна логика. Обичайно разпространението започва през ноември, ускорява се през декември и достига своя пик в края на януари или началото на февруари.

Към момента данните на Европейския център за контрол на заболяванията не отчитат бурно разпространение на грип в Европа, което потвърждава прогнозата за пик у нас през първите два месеца на следващата година. Сходна беше картината и през миналия сезон заради продължителното лято. Справките на Националния център по заразни и паразитни болести показват, че респираторните инфекции в страната сега са дори по-малко спрямо същия период на миналата година.

Специалистът обаче предупреди за една повтаряща се всяка зима грешка, която ускорява разпространението на заразите по празниците. Хората, които се прибират от Западна Европа в края на декември, често пренасят вируси и веднага след слизането от самолета тръгват по гости, институции и лекарски кабинети, вместо да останат ден-два у дома, за да проследят състоянието си. Грипът се отличава с най-краткия инкубационен период сред зимните вируси – само между 24 и 36 часа, поради което заболелите често помнят точния час, в който буквално са рухнали от изтощение.

Естествена защита от трапезата вместо скъпи добавки

За укрепване на лигавиците и имунната система преди идването на вирусите проф. Кантарджиев препоръчва конкретен хранителен режим и точна схема за прием на витамини. Според него традиционните български ферментирали храни превъзхождат многократно рекламираните препарати в аптеките.

„Най-хубавата имуномодулация е домашното саламурено сирене, киселото зеле и туршиите, вместо скъпи хапчета с неизвестен произход“, подчерта проф. Тодор Кантарджиев пред водещите на предаването.

Той обясни, че киселото зеле и ферментиралите туршии са богати на лактобацили и дрожди, които действат като мощни естествени имуномодулатори. В менюто трябва да присъстват още сурови зелени, червени и люти български чушки, които съдържат витамин С почти колкото лимона. Тъй като витамин С се разрушава при печене и варене, чушките трябва да се консумират пресни в салати. Обратно, витамин А в морковите е термостабилен и издържа на готвене, а комбинирането на моркови със зехтин улеснява усвояването на полезните вещества. Когато лигавицата разполага с добър локален имунитет, попадналият грипен вирус или коронавирус бива унищожен много по-успешно.

По отношение на витамин D епидемиологът препоръчва капките, използвани при бебета срещу рахит. Схемата за възрастни включва по около 4 капки дневно в рамките на 20 дни, последвани от 10 дни почивка, след което цикълът се повтаря. За деца препоръчителната доза е около 2 капки на ден. Проф. Кантарджиев предупреди още, че търговците често регистрират продукти като хранителни добавки, за да заобиколят сложната и скъпа процедура за регистрация на лекарства. Докато пробиотиците и пребиотиците са безопасни, безразборният прием на силни имуностимуланти в продължение на месеци може сериозно да увреди организма, затова те не бива да се пият повече от 20 дни.

Антивирусни препарати вместо антибиотици

Изписването на антибиотици в самото начало на вирусна инфекция е груба грешка, която се допуска от специалисти, непознаващи антибиотичната политика, категоричен е епидемиологът. Антибиотиците не действат на вируси и не помагат при грип.

Вместо това всяко домакинство е добре да разполага с бърз тест и специфичен антивирусен препарат, какъвто вече се предлага и като по-достъпен български аналог. Приети още в първите часове след появата на симптомите, тези медикаменти пресичат заболяването бързо и без риск от тежки усложнения. Като основни предпазни мерки през зимата проф. Кантарджиев посочи редовното миене на ръцете, използването на лични кърпички, проветряването на помещенията, пълноценния сън, предпазването от преохлаждане и носенето на маска в градския транспорт и магазините от страна на възрастните хора.