Вдигнаха Военновъздушните сили заради заплахи срещу три самолета

Военновъздушните сили на България бяха активирани заради бомбени заплахи срещу три пътнически самолета на 5 ноември, а в цяла Европа извънредно са приземени над 25 машини след подобни сигнали. Взривни устройства не са открити при извършените проверки, но вълната от фалшиви тревоги бележи нов етап от неконвенционалния натиск върху гражданското въздухоплаване. Ситуацията анализира Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия, в студиото на предаването „Още от деня“ по БНТ.

„Небето е безопасно. Както винаги, въздушният транспорт е най-безопасният. Летищата и авиокомпаниите си имат процедури за тези неща. Хибридната война дойде и при нас. Започна се с дроновете, после се мина през корабите. В момента това, което става в Европа, вече е и във въздуха. Очаквахме това нещо“, заяви Тодор Иванджиков в ефира на БНТ.

Забавени полети и принудителни кацания

Макар сигналите да не представляват пряка физическа опасност за живота на хората след проверките, те предизвикват сериозни сътресения в разписанията на летищата. По думите на авиационния експерт всяко въздухоплавателно средство, срещу което е подаден сигнал за взривно устройство, автоматично получава абсолютен приоритет за приземяване, което неизбежно измества и бави останалия трафик във въздуха.

„Не че има опасност, но един човек, когато е тръгнал на път, не му е приятно да кацне на друго летище или да закъснее, защото друг самолет трябва да кацне пред него. Когато има такава бомбена заплаха, този самолет винаги каца с приоритет. Съответно, както и днес се случи, някои самолети трябва да закъснеят с няколко минути. Самолетите, срещу които има такава заплаха, кацат първи, за да бъдат проверени и да се уверим, че всичко е наред“, обясни председателят на Асоциацията на българската авиационна индустрия в студиото на „Още от деня“.

Новата вълна от заплахи удря сектора в изключително сложен икономически период. Според Тодор Иванджиков авиокомпаниите вече се намират под сериозен финансов натиск заради високите цени на авиационните горивата и натрупаните затруднения в бранша, а всяко извънредно отклоняване и престой на земята генерира допълнителни разходи.

Кибератаки от един и същ източник

Успоредно с фалшивите бомбени сигнали срещу пътнически полети се отчита и засилен дигитален натиск върху инфраструктурата на сектора. Пред водещите на БНТ Тодор Иванджиков разкри, че през последните дни сървърът на ръководената от него консултантска компания, обслужваща авиационния бизнес на шест континента, е станал обект на непрестанни хакерски атаки.

„Виждайки как атакуват моя личен сървър, защото все пак ръководя една голяма консултантска компания в авиацията, която работи на шест континента, през последните дни сървърът непрестанно е бил атакуван. Работим с големи компании, които са лизингови компании, авиокомпании, където има доста информация за самолети и за други неща. Днес моите ИТ специалисти, които се занимават с киберсигурността, ми казаха, че атаките идват от същия IP адрес, от който са атакувани например кръвните банки и супермаркетите във Франция“, коментира експертът в ефира на обществената телевизия.

Той уточни, че към момента екипът му по киберсигурност следи процесите отблизо и предстои събраните данни за произхода на пробивите да бъдат предадени на компетентните служби за сигурност. Без да назовава конкретна държава, Иванджиков отбеляза единствено, че въпросният интернет адрес е локализиран в близост до границите на Европа.

Как действа кризисният щаб при сигнал във въздуха

Независимо колко чести са фалшивите тревоги и дали при предходни кацания са откривани реални заплахи, авиационните власти нямат право да пренебрегнат нито един подаден сигнал. При получаване на предупреждение моментално се задейства кризисен щаб, а съответната авиокомпания установява връзка с командира на екипажа. Всяко решение — от маршрута до евентуалния военен ескорт — се взема индивидуално за конкретния полет.

„Преценява се колко е далеч самолетът от летището, за да може да се види дали да се върне, или да стигне до крайната дестинация. Дали да се вдигне военен самолет, който да го ескортира, или не. Всичко това е решение на кризисния щаб. Зависи от това на каква височина е самолетът, къде се намира, накъде пътува и откъде е тръгнал. Много е специфично“, разясни Тодор Иванджиков пред БНТ.

За да се избегне паника в салона на десетки хиляди фута височина, пътниците невинаги научават веднага истинската причина за промяната в курса. Често екипажите съобщават на хората на борда, че машината се отклонява поради техническа или друга рутинна причина, като целта е да се запази спокойствието до самото кацане.

Едва след като самолетът се приземи безопасно на пистата, започва щателна проверка на машината, на личния и чекирания багаж, както и на самите пасажери. На терен влизат екипи със специализирана апаратура и обучени следови кучета, а в зависимост от размера на самолета пълната инспекция може да продължи няколко часа.