БИПИ разкри как регулаторите ни струват половин милиард годишно

Българските регулатори не са независими, не са ефективни, не спазват принципите на доброто управление и струват твърде скъпо на данъкоплатците. Това показва изследване на Българския институт за правни инициативи, представено днес от политолога Теодор Славев.

"От нашия анализ на 19 органа, избирани изцяло или частично от Народното събрание, се оказва, че не са независими, не са ефективни, не спазват принципите на доброто управление и ни струват твърде скъпо," заяви Теодор Славев от БИПИ. Сред изследваните институции са Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за защита на данните, омбудсманът, Съветът за електронни медии и Комисията по досиетата.

Проблеми при избора на кадри

Според Славев проблемът започва от самата процедура за избор на ръководни кадри. За периода 2013-2023 година Народното събрание е попълвало 253 позиции с коефициент на конкурентност едва 1,411. "Тоест няма дори двама души за едно място. Те не избират между професионалисти, конкуренти," обясни политологът.

Вторият проблем е, че процедурите по избор са изцяло затворени в парламента. "Партиите номинират. Ние не знаем как един народен представител стига до определен кандидат – дали му е препоръчан от олигархичен икономически кръг, дали му е бил съученик, дали са се видели на някоя вечеря," каза Славев.

Предложения за реформи

От Българския институт за правни инициативи предлагат плуралистичен модел на номиниране, при който всеки желаещ може да се номинира за определена позиция, а Народното събрание да избира. "От 10 години имаме предложение как тези процедури да се подобрят, винаги са били внасяни от опозицията, но никога не са били приемани," посочи Славев.

Предложенията включват възможност други институции, граждански и браншови организации да могат да номинират кандидати, както и изискване за концепция за управление, на базата на която да се изграждат стратегическите документи на институцията.

Финансови проблеми

Незаетият щат в изследваните институции е около 20 процента, като най-висок е в Комисията по досиетата – 40 процента. Въпреки това средствата се изразходват на 100 процента. "Това означава, че си ги преразпределят. Това е характерно за държавната администрация," коментира Славев.

Заплатите варират между 2872 и 9461 лева месечно. "Останалите 19 институции ни струват по 38 милиона на месец, на година това е половин милиард. Между 70-90% са разходи за труд. Всички си раздават бонуси," заяви политологът.

От анализа са изключени Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него поради тяхната специфика.