Омбудсманът сезира КЗК за скритите цифри в заявленията на енергийните дружества

Институцията на омбудсмана се обърна към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради заличените данни в публикуваните от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заявления на дружества-лицензианти в секторите „Електроенергетика" и „Топлоенергетика" за цените от 1 юли тази година. Главният секретар на институцията д-р Айсун Авджиев попита дали действително има търговска тайна – аргументът, с който Регулаторът от години заличава числовите стойности на всички изходни данни, както и на заявените крайни цени в документите на енергийните предприятия.

Омбудсманът нееднократно е възразявал пред председателя на КЕВР по този въпрос. Последно на общественото обсъждане за цените на електрическата енергия, влезли в сила от 1 юли 2023 година, проф. Диана Ковачева е посочила, че е недопустимо в публикуваните от КЕВР предложения за цени да липсват самите крайни цени, като е подчертала, че със „засекретяването" им не се изпълнява императивното задължение по чл. 15, ал. 2 от Закона за енергетика.

Регулаторът обаче е приел това възражение за неоснователно с аргумента, че КЕВР е публикувала заявления при заличени изходни данни на тези дружества, които са посочили наличие на търговска тайна в информацията. Според КЕВР, тези заявления съдържат факти, свързани със стопанската дейност на дружествата, техническа и финансова информация, структура на разходите, цени и други, които съставляват производствена и търговска тайна и чието разгласяване е забранено предвид разпоредбата на чл. 37 от Закона за защита на конкуренцията.

Абсурдни примери за "търговска тайна"

Главният секретар на омбудсмана обръща внимание, че при прегледа на заявленията на енергийните предприятия се наблюдават редица нелогични примери за заличена информация. Така „Електроенергиен системен оператор" ЕАД заличава числови данни за цени, които вече са утвърдени и публикувани в решения на КЕВР. Същевременно в заявленията на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД и „Електроразпределение Север" АД са заличени дори единният идентификационен код на дружествата и имената на представителите им – данни, които са публично достъпни в Търговския регистър.

Наблюдава се и субективен подход на енергийните предприятия към публикуването на числовите стойности на крайните цени. Някои компании като „Топлофикация София" ЕАД, „Топлофикация-Плевен" АД, „Топлофикация-Русе" АД, „Топлофикация – Враца" ЕАД предоставят тези данни за публикуване, докато други като „ЕВН България Топлофикация" ЕАД ги заличават.

Особено куриозен е случаят с „Топлофикация-Сливен-инж. Ангел Ангелов" ЕАД, които заличават цените с аргумента, че "поради техния конфиденциален и предварителен характер могат да предизвикат необосновани обществени коментари". В заявлението на „Веолия Енерджи Варна" ЕАД пък крайната цена на топлинната енергия е заличена от дружеството, но същевременно компанията е публикувала прогнозна стойност за същата цена на собствената си интернет страница.

Търговски тайни в монополна среда?

"Дружествата в сектор „Електроенергетика" и „Топлоенергетика" предоставят на битовите клиенти услуги от обществен интерес в условията на монопол. В тази връзка буди недоумение становището на КЕВР, че публикуването на изходни данни в заявленията за цени може да доведе до нелоялна конкуренция", пише д-р Авджиев в писмото си до председателя на КЗК.

Той подчертава, че Законът за защита на търговската тайна изключва от обхвата си разкриването на търговска тайна в случаите, когато съгласно българското законодателство такова разкриване е от обществен интерес и е необходимо за упражняване правомощията на държавни органи. Съгласно закона, разкриването на търговска тайна е правомерно, доколкото такова разкриване се изисква или разрешава от българското законодателство.

В същото време според чл. 15, ал. 2 от Закона за енергетика, КЕВР е длъжна да публикува на интернет страницата си предложенията на енергийните предприятия за утвърждаване на цени заедно с всички изходни данни.

С оглед на това главният секретар на омбудсмана иска от КЗК становище относно приложимостта на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за енергетика във връзка с чл. 37 от Закона за защита на конкуренцията. Той очаква разяснение кои изходни данни от заявленията за цени на енергийните предприятия следва да бъдат публикувани, както и дали КЗК е съгласувала информация, обявена за търговска тайна от дружествата в секторите „Електроенергетика" и „Топлоенергетика".