Имитиращите млечни продукти изместват оригинала заради неработещ контрол и стремеж към евтиното

Търговци масово пробутват стотици килограми имитиращи млечни продукти в менютата на хотели и закусвални, възползвайки се от ниската им себестойност. Макар официално тиражираните в медийното пространство данни да сочат за едва 10 тона фалшиво сирене годишно на българския пазар, експертите са категорични, че реалните обеми са в пъти по-големи, а разликата с истинския продукт става все по-трудна за разпознаване, съобщава NOVA.

Илюзията на статистиката и реалният пазар

Тиражираната цифра от 10 тона имитиращи продукти годишно буди сериозни съмнения сред анализаторите, тъй като подобно количество е нищожно за мащабите на националното потребление и по-скоро прикрива същинския размер на сивия сектор. Проблемът се задълбочава от факта, че фалшификатите все по-рядко се продават директно на крайния клиент в търговската мрежа, където етикетите ги издават. Вместо това те намират масова реализация в ол инклузив пакетите по курортите и в евтините закуски, където контролът върху качеството от страна на потребителя е практически невъзможен.

Бизнес с растителни мазнини

Животновъдът Красимир Кирилов, който от две десетилетия произвежда истински млечни продукти, обяснява тенденцията с чисто икономически фактори. "При тях себестойността е много по-малка", категоричен е фермерът, цитиран от NOVA.

Хотелиерите и ресторантьорите търсят най-ниската възможна цена, за да оптимизират разходите си в условията на инфлация. Производителите на имитиращи продукти от своя страна са усъвършенствали технологиите за смесване на палмово масло и сухи протеини до такава степен, че дори професионалните готвачи трудно правят разлика на пръв поглед. Единственият сигурен начин за разпознаване на фалшификата остава термичната обработка – при готвене растителните мазнини реагират различно от истинското мляко и продуктът се разтапя неестествено.

Прехвърляне на отговорността

Вместо да се търси отговорност от контролните органи в лицето на Агенцията по безопасност на храните за липсата на санкции, решението на проблема отново се прехвърля върху крайния потребител. Животновъдите призовават хората да търсят директен контакт с фермите, за да си гарантират качество на трапезата.

Тази препоръка обаче не решава системния проблем с масовото влагане на сурогати в общественото хранене, където клиентите плащат за истинска храна, но получават евтини химични заместители, носещи дългосрочни рискове за здравето.