Държавният контрол спи, докато българите ядат тонове имитиращо сирене

Над 12 500 тона имитиращи млечни продукти заляха българския пазар през 2025 година, въпреки че производството им е категорично забранено в Европейския съюз от повече от три години. Основната част от тези опасни за здравето сурогати изобщо не достига до потребителите чрез магазините, а се пласира скрито през заведенията за обществено хранене, хотелите и дори в детските градини. Това съобщи микробиологът д-р Сергей Иванов от сдружение „Активни потребители“, цитиран от NOVA.

Скритият черен пазар в ХоРеКа сектора

Вместо да защитават здравето на клиентите си, много ресторантьори и хотелиери генерират свръхпечалби, като заменят истинското сирене с евтини аналози, фрашкани с хидрогенирани мазнини. Според официалните данни на Министерството на земеделието и храните обемът на продадените ментета поддържа стабилно високи нива, но реалните мащаби на кризата са много по-сериозни заради процъфтяващия сив сектор в бранша.

"Повечето хора, които ги употребяват, не знаят, че ядат това нещо", подчерта д-р Сергей Иванов. Потребителите плащат премиум цени в ресторантите, вярвайки, че консумират качествена храна, докато на практика стават жертва на мащабна икономическа измама и поемат сериозни рискове за здравето си.

Бездействието на държавните институции

Истинският скандал се крие в системния отказ на контролните органи да приложат европейското законодателство у нас. Докато в Европа влагането на хидрогенирани индустриални мазнини в млечни продукти се преследва безкомпромисно като измама, българската нормативна база умишлено изостава с над десет години. Това мълчаливо съгласие от страна на държавата обслужва лобистки интереси на тесен кръг производители, но поставя България пред реален риск от тежки европейски санкции, които ще бъдат платени солидарно от всички данъкоплатци.

Онкологични и сърдечно-съдови последствия

Компромисът с качеството има своята жестока цена за общественото здраве. Д-р Сергей Иванов категорично предупреждава за фаталните последствия от редовната консумация на подобни евтини заместители, които се натрупват в организма.

"Рисковете са един път за сърдечно-съдовата система и на второ място - онкологията", обясни микробиологът. Той припомни основното пазарно правило, че при сегашните икономически реалности килограм истинско сирене не може да струва под 15 лева.

Експертът алармира, че правилата за обособени щандове и ясно етикетиране в търговската мрежа, както и изискването за задължително информиране в менютата на заведенията, се нарушават масово. Липсата на ефективен държавен контрол на практика превръща всяко хранене извън дома в рулетка с личното здраве на българина.