Търговските вериги държат над 70 процента от пазара в България
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Експерти дебатират мерките на държавата срещу високата инфлация
Корупцията и високите цени на хранителните продукти остават водещи проблеми за българските потребители, съобщават от NOVA. В предаването „Челюсти“ бившият омбудсман Мая Манолова и председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев влязоха в остър дебат относно ефективността на правителствените мерки и необходимостта от засилена регулация на пазара.
Рекордни цени при ниска покупателна способност
Според Мая Манолова настоящото управление е първото, което предприема реални стъпки срещу постоянния ръст на цените. Тя подчертава, че за първи път в Народното събрание са приети законови текстове въпреки сериозния отпор от страна на търговските вериги.
По думите ѝ ситуацията на пазара е силно изкривена в ущърб на крайния потребител. Статистиката, която бившият омбудсман цитира, показва, че пазарният дял на големите търговски вериги вече надхвърля 70 процента. Същевременно, при покупателна способност от едва 68 процента от средното ниво за Европейския съюз, цените на хранителните продукти у нас достигат впечатляващите 93 процента от средноевропейските стойности. Манолова настоява за категорични и крути мерки, които да включват директен контрол върху ценообразуването с цел защита както на родните производители, така и на потребителите.
Пари без реално производство
От страна на работодателските организации Васил Велев предупреждава, че само административни промени в законите няма да решат проблема. „Самото вкарване в закона е необходимо, но не е и достатъчно, за да проработи“, коментира експертът.
Той посочва, че същинският корен на проблема се крие в прекомерната концентрация на пазарна сила. Представителят на индустриалния капитал е категоричен, че изкуственият ръст на доходите, който не е подплатен с реално повишаване на производителността, е опасен за икономиката.
„Сипват се пари, срещу които няма произведени стоки – няма такъв ръст в производството, няма такъв ръст в производителността. Всичко това увеличава цените“, обяснява Велев механизма, по който се генерира допълнителна инфлация на пазара.























