Екзотичният плод издържа на продължителна суша и пролетни слани

Климатичните промени и честите пролетни слани принуждават овощарите в Североизточна България да търсят устойчиви алтернативи на традиционните кайсии, праскови и сливи. В силистренското село Нова Черна земеделецът Валентин Пенчев успешно отглежда екзотичния за страната ни хинап, който се оказва изключително издръжлив на температурни аномалии, съобщават от NOVA.

Спасение от климатичните промени

Китайското дърво, както е известен още хинапът, предлага решение за земеделците в региони, където традиционните насаждения системно страдат от измръзване. Културата не изисква сложни грижи и се развива отлично въпреки високите летни температури.

„Цъфти през май, когато вече няма студ и няма увреждания от слани. Лятото дори се самопочиства“, разказва Валентин Пенчев, който превръща запустяваща площ в село Нова Черна в овощна градина. „Това дърво не е капризно към нищо. В стара къща съм засадил дървета дори в основите, между камъните, и се развиват чудесно“, допълва той.

Първото си дърво земеделецът засажда преди повече от десетилетие, воден от желанието да предложи различен и устойчив продукт. В момента стопанството му наброява около 140 дървета, като през настоящата година масивът е разширен с още 22 фиданки от сорта „Ланг“.

Китайската фурма — от градината до пазара

Плодът на хинапа, визуално наподобяващ фурма, е изключително богат на витамин С, антиоксиданти, фибри, калий и желязо. Според земеделеца консумацията му спомага за намаляване на холестерола и влияе благоприятно при диабет тип 2.

За да удължи периода на реализация на пазара, Пенчев отглежда шест различни сорта, които зреят поетапно. При някои от тях беритбата продължава дори до коледните празници. Продукцията в градината му е напълно чиста – насажденията не се третират с препарати и не се торят.

Бъдещето на екзотичната култура

Въпреки отличните си качества и безпроблемното отглеждане, хинапът все още среща трудности при масовата си реализация, тъй като е слабо познат на българския потребител. В момента пазарът има предимно нишов характер, а клиентите са предимно хора, търсещи екологично чисти храни.

Отглеждането на културата в Североизточна България засега е ограничено до малки площи от по няколко декара. Събраната реколта се използва за директна консумация, производство на сладка, сушени плодове и домашна ракия. За да се превърне в сериозен бизнес, стопаните са категорични, че е необходимо популяризиране на полезните свойства на плода.