Трансграничните инвестиции потъват в блато от процедури

Букурещки компании без реален капацитет, но със силни политически връзки, обжалват процедурите за проектиране на новия мост между Русе и Гюргево, съобщават от румънското издание Jurnal Giurgiuvean.

Докато властите в София и Букурещ подписват пищни споразумения на фона на европейски знамена, реалността в Гюргево показва съвсем друга картина. Инфраструктурните проекти са блокирани в съда, мултимилионни инвестиции буквално стоят на сухо, а трафикът по старото съоръжение остава критичен, отбелязват от румънската медия.

Жалби за милиони

През юни 2026 година Националната компания за администриране на пътната инфраструктура в Румъния (CNAIR) избра консорциум, воден от Egis Romania, да изработи предпроектното проучване за новото комбинирано съоръжение над река Дунав. Договорът се оценява на над 10 милиона евро и е финансиран по механизма "Свързана Европа". Законният срок за изпълнение е 23 месеца.

Тъй като фирмата, която проектира съоръжението, реално трасира пътя към строителство за стотици милиони евро, проектът веднага попадна в капана на съдебни блокажи. Компании от румънската столица, които имат само по няколко служители на хартия, масово обжалват процедурите пред Националния съвет за решаване на жалби (CNSC).

Още през август съветът допусна две сериозни контестации. Според журналистите от Jurnal Giurgiuvean, целта на тези фирми е двойна – или да принудят големия победител да ги наеме като подизпълнители срещу оттегляне на жалбите, или да проточат процедурата, докато не се променят политическите баланси в ресорното министерство. Докато адвокатите в Букурещ водят битки за милиони, на брега на Дунав все още не е стъпвал нито един екип от геодезисти.

Понтон в калта

Паралелно с проблемите около новото съоръжение, изтичането на европейски средства през некачествени проекти е видно и от изпълнението на трансграничния проект ROBG-130. Той е с общ бюджет от над 7,3 милиона евро, разпределен между общините Русе и Гюргево. И докато от българска страна крайбрежната зона беше успешно модернизирана във функционираща пътническа и пешеходна алея, ситуацията на отсрещния бряг е коренно различна.

В Гюргево е изградена рампа с понтон за плавателни съдове, но без да се вземат предвид променливите нива на река Дунав. Проектантите са чертали плановете си в кабинет, без сериозни хидрологични проучвания. В резултат на това, при традиционното лятно маловодие, понтонът за милиони евро остава да виси на сухо или затъва в дълбока кал. Липсата на система за драгиране пък е довела до затлачване на новата инфраструктура само месеци след нейното приемане.

Забрана за ТИР-ове

Ситуацията с настоящия мост също остава деликатна. Въпреки влизането на България и Румъния в Шенген, тежкотоварният трафик продължава да страда от инфраструктурни ограничения.

Техническа експертиза, поръчана от CNAIR, е установила, че носещата конструкция на моста в румънската му част е силно компрометирана. Заради риска за съоръжението е въведена строга забрана за престой и спиране на ТИР-ове върху моста.

Така общата картина на трансграничните проекти в региона изглежда като екран, разделен на две. От едната страна са политическите речи за стратегически коридори, а от другата – изморени шофьори, проучване, погребано под жалби в Букурещ, и един европейски понтон, изоставен в калта.