Експерти предупреждават срещу консумацията на недопечени животински продукти

Близо една трета от най-опасните бактерии, причиняващи инфекции при хората, вече не се повлияват от животоспасяващи медикаменти заради масовата употреба на евтини антибиотици в животновъдството. Здравни експерти и фармаколози алармират, че българите развиват резистентност към ключови препарати чрез хранителната верига, включително чрез недобре термично обработено месо и замърсена селскостопанска продукция, съобщава вестник „Труд“.

Пътят на лекарствата до чинията

Специалистите отчитат тревожна тенденция – много пациенти у нас проявяват резистентност към колистин, който е един от резервните животоспасяващи антибиотици, без препаратът някога да им е бил предписван. Началникът на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в Университетската болница „Лозенец“ проф. Емма Кьолеян обяснява, че причината се крие във фермите.

„Тази честа употреба има следствие - около 30 процента от най-опасните бактерии, причиняващи инфекции при човека, вече са резистентни към този антимикробен препарат“, посочва проф. Кьолеян. По думите ѝ, медикаментът е в списъка с разрешени за употреба във ветеринарната медицина и заради ниската си цена се прилага изключително масово.

Практиката показва, че антибиотиците не остават само в месото. Между 80 и 90 процента от приложените на животните препарати се изхвърлят непроменени в околната среда чрез изпражненията и урината. Когато тези естествени торове се използват в селското стопанство, те замърсяват почвата, водите, зеленчуците и зърнените култури. Най-сигурният начин за разрушаване на антибиотичните остатъци в храната е добрата термична обработка, поради което специалистите категорично съветват да се избягва консумацията на месо алангле.

Липса на контрол във фермите

Ветеринарни лекари признават, че редовно дават антибиотици профилактично, като често прибягват директно към широкоспектърни и силни медикаменти. Д-р Стоян Димов, ветеринарен лекар с дългогодишен опит, разкрива механизма, по който препаратите носят печалба на стопаните.

„Ниските дози противомикробни вещества провокират загиването на вредните бактерии в червата на животните и така усилват апетита и усвояването на хранителните елементи. С това се обяснява бързото качване на теглото им и широката употреба от фермерите“, обяснява медикът.

Въпреки че от 2016 година съществува официална забрана за използване на антибиотични стимулатори на растежа, контролът остава труден. Председателят на асоциация „Единно здраве“ д-р Драгомир Иванов подчертава, че докато при вноса на антибиотици има регистрация, последващото им разпространение и предписване често са неясни. Огромен проблем създава кадровият дефицит на ветеринари по места, което кара много животновъди сами да търсят силни препарати онлайн или чрез нелегален внос от Турция, заобикаляйки изискването за рецепта. За решаване на проблема се обсъжда въвеждането на електронни рецепти и във ветеринарната медицина.

За да не попадат лекарства в месото за консумация, трябва стриктно да се спазват така наречените карентни срокове преди клане, през които черният дроб и бъбреците на животните могат да изхвърлят медикаментите. Практиката обаче показва, че тези срокове често се пренебрегват.

Черен пазар и опасна статистика

В хуманната медицина проблемът с безконтролната употреба придобива нови измерения. Председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов обръща внимание на сериозното разминаване между законно предписаните и реално продадените препарати.

„Особено в пограничните райони започваме да забелязваме как в аптеката, която вече е свръхрегулирано място, колегите отказват антибиотици, когато пациентът няма е-рецепта. Той излиза и купува от бакалията или хоремага антибиотик, или нещо с такива претенции - нелегален внос от куфарна търговия“, разказва Маринов. Той предупреждава, че запасяването с медикаменти от Турция и Северна Македония е изключително рисковано за здравето на пациентите.

България сериозно изостава от препоръките на Световната здравна организация за рационална употреба на антибиотици. Според стандартите, лекарствата са разделени в три групи – за широк достъп, за повишено внимание и резервни (за краен случай). Целта е 65 процента от използваните медикаменти да са от първата, най-безопасна група. Доц. Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести обаче отчита, че у нас картината е съвсем различна – в извънболничната помощ този дял е едва 34 процента за 2025 година, а в болниците пада до критичните 20 процента.