Не знам дали забелязахте, но веднага щом му понамаля напрежението на Борисов, веднага щом му се поразхлаби малко полит-въжето около гушата, той отново си върна старото лице. Старата мутра. А се беше поуспокоил. В края на лятото близо месец единствено мяукаше от телевизора. Изтърка над 20 четворки летни гуми на тойотата, само докато се чудеше, къде да се скрие от вас.

А, сега, кво?

Пак стана нагъл, пак почна да тропа с краче и да гледа гневно, пак реши, че е на баира в Банкя, а ние сме овцете на дедо му.

Ама, то винаги е така. Простият човек, не е прост, само за малко. Той си е прост, просто, защото си е прост. А там време няма, там морал няма, абе, там светлина няма! Тъмно е като в негърски гъз.

Там единствено има първично животинско, мега-изострено чувство за оцеляване. Придружено с постоянен ирационален глад. Животното нонстоп иска да се храни. И кво нагъва? Вашия страх и своя гняв. Това му е диетата.

Сега пак ни се кара. За нещо си...Кой го слуша вече?! Аз поне, не. Аз само му гледам очите. И те ми разказват почти всичко. Животното е ранено. Но ще се бие. Макар и за последен път.

П.С. Добрата новина е, че Караянчева и Тома Биков му пазят гърба. Дет се вика, амиииии, Амин! Каква лека победа.

Автор: Васил Петев