Дъщерята на Желю Желев критикува състоянието на музеите

Българската държава системно неглижира огромното си културно-историческо наследство, обричайки безценни артефакти на забрава. Художникът Станка Желева изрази остро възмущение от остарялата концепция и липсата на адекватна презентация в родните музеи, които по думите ѝ разполагат с експонати от световна величина.

Богатство от световна класа

Дъщерята на първия демократично избран президент на България – Желю Желев, направи категоричен паралел между родните експозиции и най-известните световни институции.

"България има толкова много съкровища и толкова различни цивилизации и култури, че можем да направим музей като Лувъра с експонати не по-малко забележителни от тези, които са там" заяви Станка Желева, цитирана от телевизия Bulgaria ON AIR.

Тя обърна специално внимание на факта, че за разлика от големите западни музеи, които често излагат артефакти, придобити от различни краища на света, българските открития произхождат изцяло от нашите земи. Въпреки този огромен потенциал, историческите ни ценности остават скрити за широката публика поради институционално безсилие.

Липса на визия и популяризиране

Според художника основният проблем се корени в липсата на съвременен подход към музейното дело и пълното отсъствие на реклама.

"Това е една много голяма моя болка. Българските музеи са наистина с невероятни съкровища и толкова зле представени, толкова малко популяризирани", допълни тя в ефира на предаването "Операция История", изтъквайки липсата на реални действия за запознаване на обществото с родната история.

Националното самочувствие и азбуката

Желева изрази дълбоко съжаление, че националната гордост често се принизява до битови символи, докато истинските исторически постижения потъват в прах.

"Нашето национално самочувствие се свежда до хора, шевици, бъклица и дрян, кисело мляко. А ние имаме невероятни исторически артефакти", посочи художникът.

Като най-значим и безспорен български принос към световната цивилизация тя открои създаването на родната азбука. Според нея именно писмеността е фундаментът, чрез който страната ни трябва да се идентифицира и позиционира на международната културна сцена.