За първи път в историята столичният имотен пазар отбеляза психологическата граница с 18% годишен ръст

Средната цена на закупените през първото тримесечие на 2025 г. жилища в София достигна 2080 евро на квадратен метър, преминавайки символичната граница от 2000 евро. Това представлява 18.1% ръст на годишна база, показват данните на Bulgarian Properties.

Цените на имотите в столицата са се повишили значително, като в някои квартали ръстовете надвишават 20%. Този темп на нарастване е съпоставим с този от втората половина на предходната година, когато пазарът се ускори значително.

Средната обща цена на закупените апартаменти се повиши до 150 000 евро. За сравнение, през 2020 г. средната цена за покупка на апартамент в столицата беше 100 000 евро, което означава увеличение от 50% за пет години.

Сред най-предпочитаните квартали в столицата са Кръстова вада с цена от 2200 евро/кв.м., Манастирски ливади – 2300 евро/кв.м., Зона Б-5 и широк център – около 2200 евро/кв.м., Банишора – 1980 евро/кв.м. и Малинова долина – 1720 евро/кв.м.

Почти няма квартали с цени под 2000 евро/кв.м., а под 1500 евро/кв.м. не се срещат дори в най-крайните и непредпочитани райони на столицата. Тези цени са формирани предимно от ново строителство, което доминира търсенето и предлагането на пазара.

Изчисленията на база данни от Агенцията по вписванията показват, че сделките с имоти в София бележат ръст от близо 17.7% през първото тримесечие. За първите три месеца на годината в София са вписани 8588 сделки, което за пръв път надминава нивата, достигнати при пика от 2008 г.

Средната работна заплата в София за периода по данни на НСИ е 3386 лв., което означава, че за закупуване на 1 кв.м. жилищна площ в София са нужни 1.2 средни месечни заплати. За сравнение, през 2008 г. бяха нужни 3.4 заплати за същата площ.

През изминалото първо тримесечие делът на двустайните апартаменти, които са били продадени, достигна 78% (при средни нива около 60%), а на тристайните спадна до 20%. Според анализаторите, основният принос за ръста в обемите сделки идва именно от покупките на двустайни апартаменти с цел инвестиция.

Наличното банково финансиране оказва силен ефект върху пазара. Данните на БНБ за отпуснатите жилищни кредити сочат, че средният лихвен процент продължава да бъде на исторически най-ниски нива – под 2.5%. В България, за разлика от много други държави, нямаше промяна на лихвените нива, дори по време на ускорената инфлация, което задържа пазара в цикъл на растеж.