С конкретни факти и данни Министерството на труда и социалната политика обори твърденията в публичното пространство, че от 1 януари 2020 г. законови промени ще позволят масово отнемане на деца.

В обширна публикация на сайта си ведомството коментира всички спорни моменти, които може да бъдат превратно тълкувани с политическа и друга цел.

През последните месеци религиозни активисти, организации на лишени от права бащи и необвързани с тях граждани организират протести срещу това, което наричат „въвеждане на норвежки модел” у нас – по аналогия със социалната служба „Барневерн” в скандинавската страна, която е критикувана заради твърде крайните мерки, които предприема при сигнали за деца в риск.

Според недоволните българското семейство е застрашено като институция и само с един телефонен сигнал ще може да се отнемат децата от него след намеса на социален работник без заповед от съда, като това може да се извършва и от частни фирми. За 7 септември е насрочен голям протест.

„Промените имат за цел да отразят затварянето на всички домове за деца и подобряват координацията при закрилата на децата, тъй като тя не е отговорност само на социалните работници. Повечето от измененията в Закона за закрила на детето са терминологични и произтичат от промяната в дефинирането на социалните услуги (напр. закриването на домовете за деца, лишени от родителска грижа и на домовете за медико-социални грижи за деца след 2021 г.-б.р.). С тях не се въвеждат чужди модели и идеология”, категорични са от социалното министерство.

Те дават и ред конкретни примери, в които се вижда как законови положения, представяни от водачите на демонстрациите като предстояща заплаха за българското семейство, са всъщност прилагани от години у нас без това да е довело до офанзива срещу майките и бащите на адекватно отглеждани деца.

„В действащите от 2006 г. текстове, които регламентират основанията за настаняване на дете извън семейството, няма промяна. Както досега, така и след 1 януари 2020 г., подобна временна мярка за закрила ще може да бъде предприета единствено с решение на съда, при това само в много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик)”, подчертават от МТСП.

Не се предвижда промяна в правомощията на органите за закрила.

В позицията на социалното министерство се подчертава, че сигналите не са достатъчни за прилагане на мерки за закрила и още от 2006 г. е записано, че „анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете“.

От ведомството са категорични: „Хората, които помагат на децата в риск или сигнализират за дете в рискова ситуация, което се нуждае от закрила, не са доносници. От 2003 г. в Закона за закрила на детето е регламентирано, че човек, на който стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжен незабавно да уведоми компетентните органи”.