Празникът Сирни Заговезни е познат с много имена. Някои го наричат Сирница и Сиропуна Неделя, а други – Поклади и Прошка. Сирни Заговезни празнуваме винаги в неделя, 50 дни преди Великден. На другия ден започват Великденските пости, затова този празник е последният ден, когато могат да се ядат млечни продукти. Това е и причината сиренето и млякото да са основните съставки за празничната трапеза на Сирни Заговезни.

На Сирни Заговезни не се пере, не се чисти и не се работи, за да бъде здрава годината.

Тъй като в миналото хората са вярвали в пречистващата и облагородяваща сила на огъня, и до днес се е запазил обичаят, при който се палят огньове и се прескачат за здраве. Преди години традицията повелявала ергените да изпращат запалени стрели в двора на момичето, за което искали да се оженят.

Друг популярен обичай на Сирни Заговезни е искането на прошка. Хората вярвали, че опрощаването на греховете от близките помагало на душата да се пречисти. Затова на този ден по-младите ходят на гости при по-възрастните и им казват „Прости!“, а те от своя страна им отвръщат с „Простено!“.

Най-интересен се оказва обичаят „хамкане“, при който на червен конец се завързва парче халва или сварено яйце, което някой трябва да улови с уста. Който успее, очаква го здраве и успехи през цялата година. След това червеният конец трябва да се сложи пред икона или да се зарови в градината.

На трапезата на Сирни Заговезни може да сложите баница със сирене, питка, ястия с яйца и риба.