Близо 39 000 педагози получават пари от професионалния фонд

Средните размери на учителските пенсии и добавки у нас са нараснали повече от два пъти за период от пет години, а общият брой на хората, които получават плащания от Учителския пенсионен фонд (УчПФ), е скочил с 19,5% до 38 817 души в края на 2025 година. Това показват данните от последния информационен бюлетин на Националния осигурителен институт (НОИ), който управлява фонда и отчита сериозен превес на педагозите, избиращи да останат на работа след навършване на възрастта за ранно оттегляне.

Учителският пенсионен фонд е първият професионален фонд в България, създаден през март 1996 година и реално функциониращ от 1 януари 1997 година. Неговата основна цел е да осигури възможност на педагозите да се пенсионират по-рано и при по-кратък стаж спрямо останалите работещи заради специфичното натоварване на професията. За всички учители и възпитатели в образователната система работодателите – училища, детски градини и обслужващи звена – внасят изцяло за своя сметка осигурителна вноска в размер на 4,3%. През изминалата 2025 година средният брой на осигурените педагози в страната е достигнал 98 747 души.

Условия за пенсиониране и масов избор на добавки

През настоящата 2026 година жените в системата могат да се пенсионират през фонда при навършени 59 години и 6 месеца и натрупан учителски стаж от 25 години и 8 месеца. За мъжете изискването е 61 години и 9 месеца възраст, придружени от 30 години и 8 месеца специален стаж. Пенсионната възраст нараства плавно всяка година и ще се изравни на 62 години и за двата пола – за мъжете това ще се случи през 2029 година, а за жените през 2037 година, докато изискването за продължителност на стажа остава без промяна.

Системата предвижда три основни вида плащания за педагозите:

• Ранна пенсия, която се намалява с 0,1% за всеки недостигащ месец до общата пенсионна възраст, след което плащането се поема от фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване;

• Пенсия в пълен размер от професионалния фонд за определен период, предназначена за учители, придобили право на ранно пенсиониране, но избрали да се оттеглят след навършване на общата възраст;

• Пожизнена добавка към основната пенсия за тези, които не се възползват от ранното пенсиониране и продължават да преподават – тя е в размер на 0,33% от пенсията за всеки месец с внесена осигуровка във фонда след придобиване на правото.

Статистиката на НОИ разкрива категорична тенденция в поведението на преподавателите. Близо 95% от всички получатели на средства от фонда избират варианта с пожизнена добавка вместо ранно напускане на класната стая. В края на 2025 година броят на изплащаните добавки е достигнал 36 978, което представлява ръст от 21,3% спрямо края на 2020 година (когато общият брой на всички правоимащи във фонда е бил 32 470 души). Обратен процес се наблюдава при същинските учителски пенсии, които за петгодишния период са намалели със 7,8% – от 1994 на 1839 броя, въпреки че само през 2025 година са отпуснати 619 нови пенсии (с 9% повече спрямо 2020 година).

Възрастовата структура показва, че 86,5% от пенсионираните учители са в диапазона между 60 и 64 години. В същото време делът на по-младите пенсионери между 55 и 59 години се е свил драстично от 25,4% на 9,1%. Експертите на НОИ обясняват този спад с факта, че в по-ниската възрастова група попадат единствено жени, чиято минимална възраст за пенсиониране всяка година се увеличава.

Конкретни размери на плащанията и доходите

Финансовите параметри показват повече от двойно увеличение на сумите за разглеждания петгодишен период. Средната ранна учителска пенсия е нараснала със 129,7% – от 260,30 евро (509,11 лева) през 2020 година до 597,86 евро (1 169,31 лева) в края на 2025 година. При пенсиите, изплащани в пълен размер от фонда, скокът е със 132,6% – от 220,59 евро (431,43 лева) до 513,11 евро (1 003,55 лева). Средната пожизнена добавка също се е увеличила повече от два пъти, преминавайки от 48,79 евро (95,43 лева) на 112,09 евро (219,22 лева).

Според анализа на осигурителния институт този сериозен ръст е пряк резултат от държавните политики за осъвременяване на пенсиите през последните години, включително въведените компенсиращи механизми след пандемията от COVID-19. Успоредно с това се подобрява и коефициентът на заместване на дохода, който измерва съотношението между получаваната пенсия и предходната работна заплата. При брутния доход увеличението е с около 11 процентни пункта, а при нетния доход – с близо 14 пункта и при двата вида пенсии.

Основен двигател за тези процеси е растящото възнаграждение в сектора. През 2025 година средният осигурителен доход на учителите е достигнал 1 430,80 евро (2 798,40 лева), което е с 50,9% над средния осигурителен доход за страната, равняващ се на 948,05 евро (1 854,22 лева). За пет години учителският осигурителен доход е отбелязал ръст от 67,8%.

Милиони евро излишък и инвестиции в ценни книжа

Макар разходите на Учителския пенсионен фонд за пенсии и добавки да са се увеличили над 2,5 пъти за пет години – от 23,88 милиона евро (46,7 милиона лева) през 2020 година до 61,20 милиона евро (119,7 милиона лева) през 2025 година, финансовият баланс остава стабилно положителен. Почти 80% от всички разходи отиват за покриване на пожизнените добавки.

Приходите във фонда растат с по-умерено темпо от 84,6%, достигайки 78,48 милиона евро (153,5 милиона лева) през 2025 година, като над 91% от тях идват директно от осигурителни вноски. Въпреки разликата в темповете на растеж постъпленията неизменно надвишават разходите през целия период, осигурявайки бюджетен излишък от 17,28 милиона евро (33,8 милиона лева) за 2025 година.

Към края на 2025 година общите финансови активи на фонда възлизат на 377,59 милиона евро (738,5 милиона лева). Основната част от този резерв – 237,75 милиона евро (465 милиона лева) – се съхранява в срочни депозити в Българската народна банка (БНБ). Други 132,94 милиона евро (260 милиона лева) са инвестирани в държавни ценни книжа, а 6,90 милиона евро (13,5 милиона лева) са налични средства по текущата сметка на фонда в централната банка. Само от лихви по депозити и ценни книжа фондът е реализирал доходност от 6,70 милиона евро (13,1 милиона лева) през 2025 година, а през настоящата 2026 година за първи път от шест години насам отново се е включил в аукционите за придобиване на държавни ценни книжа.